Стилиян Чилингиров

1.
Сън заспала - сън умора
жадена изгора;
сън заспала - сън сънува
и насън благува.

Първо либе - първа радост -
несъзната младост -
първи дар и пръв дарува:
във уста целува.

Тръпва тя - очи си свежда
в радост и надежда:
тръпва тя - с жар в сърцето,
с румен на лицето.

И загубена в забрава
китка му подава,
и загубена - насъне
тя в блаженство тъне.

А пък нар с зелени грани,
китно увенчани,
а пък нар над ней надвесен
гали я унесен.

2.
Ако ме Господ сдобие
и мен, несретник, со либе,
Милена ще го прекръщам, -
да ми е мило и свидно
като кокиче напролет,
кат син минзухар наесен.

Ако ме Господ сдобие
и мен, несретник, со либе,
Милена ще го прекръщам, -
Милена първа изгора:
на жадно цвете росица,
на суха земя ситен дъжд.

1901 г.

——————————

сп. „Художествена култура”, г. 3, кн. 25, март 1912 г.