ГАРА
ГАРА
Аз ще се превърна в гара,
вие - като влакове - минавайте.
Във движението ли е само красотата?
Пътник ли си - ще вървиш на път!
Аз ще се превърна в гара,
вие - като влакове - минавайте!
Преминавайте със грохот, влакове!
Да вървиш и да летиш - прекрасно е!
Но на тръгналите по света да даваш път,
също не е лошо.
***
Отдавна искам нещо да ти кажа…
И непременно знам - ще ти го кажа:
ако инфаркт не ме изчака във пусия;
ако косата на века не ме пререже,
ако цироза тайно не прекъсне
оная червена нишка на горящите ми вени,
или подлостта не ме отрови; -
тогава, сигурен съм, ще ти кажа нещо.
То като житен клас ще зрее в мен
и аз ще ти го кажа - по човешки.
РЪЦЕТЕ НА МАМА
Те са бронзови,
те са железни…
От коприна са, майчице,
твойте ръце.
Те са топлия глас
на моята люлка
и прохладния лъх
на житния клас…
Тези ръце
са орали и сяли,
те са бродирали тънко
платно на гергеф…
Тези ръце
от плод натежали.
В тези ръце
са прогнивали кърпи,
поени със сълзи,
солени от пот…
В тези ръце е и моята орис…
На моята майка ръцете!
ЗА ОГЪНЯ
Дишах насрещни ветрове
и вървях с години
по каменното корито на бистрия ручей.
Намерих скрития извор…
Гмурнах се в хладната бистрота
и го запитах:
- Защо са ти толкоз прозрачни водите?
Изворът заклокочи:
- Най-бистрата вода е капката
в окото на човека.
Възседнах лъчите на слънцето
и техния извор потърсих.
- Ти целия ме изгори, о, огнен ад! -
промълвих и съчувствие зачаках.
Но слънцето усмихнато отвърна:
- По-адски огън няма
от тоя във душата на човека!
***
Подводни ветрове ли лудо блъскат
далечните крайбрежия на моите очи?
Нептун ли е измислил тази тежка
шега, или това ще е сърцето
на тази буря побесняла? Кой
така разклаща тази чаша на морето,
погълнала очите ти дълбоки?
От тази сол ли по брега попукани
са устните ти, или от докосване
все повече се разгорява жаждата?
И няма ли по тези брегове
поне едничък сладководен ручей,
веднъж и аз да се напия като хората!
ТАТКОВИНА
На Георги Джагаров
Българийо, знам -
всичките красиви думи
са вече казани за теб -
това са тежки като твойта мъдрост
думи.
Най-светлото платно
за теб е изтъкано също -
вълшебните му багри са безброй.
И песните за тебе -
нежни или бойки -
от грохота на топове черешови
са взети
и от гърма на партизански автомати,
и от гласа на твойте мирни птици
сред ниви и лозя, и планини…
От ония черни дни, в които
се родих,
все търся, търся, търся
най-нежен звук,
най-звучна дума,
най-ярка багра -
да ги втъка във песен за теб.
И моето сърце е дало клетва:
ний,
милиони българи,
повярвай -
ще открием още по-вълшебни
от тия багри, досега открити,
и тях
във нашта песен ще втъчем -
за твойта слава българска навеки!
ЛУДОГОРИЕ
На др. Пенчо Пенев К.
Ти си началото в мен…
Ето тежките мечове, ето копитата чаткащи -
очертават, отечество, картата твоя.
И начева началото с теб.
Всяка нощ
във зелената шир на полето
покълва началото.
Кълнове раждат
надвиснали стрехи над бели домове,
усмивката щедра на твоето слънце,
гордостта великанска на твоите дъбове…
Всяко твое дете е кълбо от сияние…
То пристига без плач
и без кашлица жълта при мен.
И са бременни с плод милиони бразди:
от железни коне е заченат плода им.
И покълва във мен всяка вечер, с любов,
изобилната щедрост на твойте трапези…
И усещам, че мойто начало е в теб,
както краят ми също във тебе ще бъде.
А във внука ми -
както у мене сега -
пак така ще покълва началото твое.
***
Дали не съм удавник в океана на сърцето си,
дали не съм опожарен от свойто слънце въглен!…
Дали не съм отбрулен лист след есен?
Или така ще зъзна в своята гореща зима?
