ТИХО МОРЕ
ТИХО МОРЕ
След цяла нощ вълнения, и бури
морето в сън предутрен се успало;
изтегнало се тихо и безкрайно,
не ще да знай, че слънцето изгряло.
Събрани тук-таме сплетници чайки,
кикотят се, подсмиват се и шушнат:
„У, враг го взел, сънливецът му недни!
Не го е срам, заспал като опушнат!”
Със смях и вик върху му се нахвърлят
оттатък други - палави, игриви.
По голия му лъскав гръб накацват
и дразнят го безгрижни, закачливи…
Внезапно във просъница то трепне,
протегне се, очите си затърка,
а те със крясък литват към небето
и пак се спущат, щом като захърка.
——————————
сп. „Морски сговор”, г. 2, бр. 6, юли 1925 г.
ВЕЧЕР
Припада кротка вечер от небето,
разтлала тъмни, свилени воали.
Как чудно хубаво е днес морето
с водите си безбрежни и заспали!
Не трепват никъде вълни пенливи,
наоколо е тихо и самотно,
в безкрая само странни и мъгливи
видения възправят се страхотно.
И в трепета на бликнала тревога
се вижда смътно как огромна птица
могъщата осанка там на Бога
с издигната за благослов десница.
КОПНЕЖ
Безкрайна шир. Далеко татък варки,
разпънали платната се белеят.
Морето спи. Сам-там понявга чайки
крещят и лудо в въздуха се реят.
На пясъка седим и поглед жаден
по гален блян в безкрая ний сме впили.
Далеч е той желаний край отраден,
уви, а чезнат тук нахалос сили….
——————————
сп. „Морски сговор”, г. 3, бр. 5, май 1926 г.
Стиховете са подписани с псевдонима: Любомир Безсребърни
