СУРВАКИ
Като си спомня само как посрещаха Сурваки нашите бащи… В съзнанието ми споменът за този празник изниква и очертава нещо тъй пленително и мило. Такива възторзи и вълнения съпровождаха неговото посрещане - всичко е озарено, сякаш с усмивката на зората в летен ден.
Като жива се изпречва пред мен картината на свечеряващия се зимен ден. Уж не виждаш на пазара играчки и излишества, а се чувства приближаването на празника. Най-вече за децата, всеки бърза да се сдобие с дребни пари и да накупи леблебии, стафиди и рошкови. И рано бързат към къщи под скърцащия сняг сгушените фигури на мъже.
Бързат, защото радостта си онези хора не търсеха по балове и вечеринки, а в къщи. Само в къщи, сред весел кръг от свои хора, най-вече жена и деца. Горещо вървяха онези хора към щастието, което носи всяка нова година и причакваха това щастие в своя собствен дом. Там да го срещнат и да му се усмихнат като на скъп гостенин.
Вкъщи кандилцето тайнствено мъждука в ъгъла пред иконата. В единствената стая, която служи и за спалня, и за гости, е наредено, затоплено, уютно. Чувства се наближаващият празник върху лицата на всички. Сякаш всички очакват, с благоговение и трепет в душата, началото на някакво тайнство. Чак от пруста се носи миризмата на нещо вкусно. Това дразни апетита и наумява на всички за опечения на зеле петел край огнището и за вкусния млин със сребърна пара в него.
Ние, децата, се взирахме със страх и наивно любопитство през ниските прозорчета, тогава без пердета. Пред тях луната се оглежда отвън. Нейните сребристосивкави лъчи още по-силно блестят по снега и по надвисналия скреж. От това из двора сякаш че святкат хиляди брилянти.
През деня баба Данка Мачачовата разправяше, че срещу сурваки свети Василий обикалял всяка къща и оставял своята благословия. Бил такъв един едър човек на висок кон, с големи ботуши и с маждрак* в ръка. Ние се мъчим да съзрем фигурата на светеца върху кон, два пъти по-висок от нашата къща. И с трепет очакваме целия двор да заблести с огнено-кървава окраска от тоя чуден гостенин.
Но нашето внимание се поглъща от нещо друго, много по-важно от интереса към св. Василий. В стаята един по един прииждат близки и ние зорко следим кой какво носи. Разбира се, всичко се крие старателно от нас - не се излага като сега под осветена със свещи елха.
То ще ни стане известно, едва когато сурвакницата заиграе по гърбовете…Но ние предварително се досещаме какво може да бъде - нещо за ядене, много сладко, примесено с дребни петачета. По веселото разположение на всички изглежда, че то ще е нещо в изобилие…
Най-назад влиза дядо. Неговата стогодишна фигура внася в смълчаната стая чувството на страхопочитание. Всички - и млади, и стари, стават на крака и му целуват ръка. Той влиза току-тъй, но ние знаем, че след него баба носи цяла торба с “нещо” за всички внуци…Откакто той сяда, нареждат се край него и останалите, и почва вече сита вечеря.
Покрай другото, на трапезата поред се слагат и опеченият петел, а след това и вкусният млин. Според едно поверие, което и до днес се пази в някои домове, срещу Сурваки трябва да се заколи чер петел. С това се символизира отиващата си година с всичките и черни грижи и несполуки. Какъв едър и хубав беше тоя петел и как лъщяха перата му!
И като се изпъчи ей тъй, гордо, и рече да изкукурига. Но вчера ратаят на дядови, Игнат, го закла като нищо. А сребърната пара в млина носи щастие през следващата година на онзи, който я намери.
Един прочита молитва, след която прогърмява тържествения баритон на дядо: „Да е хаир и догодина пак тъй да посрещаме!” Хубаво опеченият и зачервен петел, с щръкналите нагоре крака, се разчупва от стопанката. Но това не става с нож и вилица, а с пръсти.
Трябва да сте чели нейде, че психическото въздействие върху вкуса упражнявал навикът да се яде с пръсти. Ако някой търси потвърждение на тая теория, е нужно да види как сладко стопанката облизва пръсти след това…
Ей тъй, пак ще хапнете, и да не ви се яде. И почва такова весело и апетитно мляскане до средата на нощта. Лицата се зачервяват и оживяват от вкусната вечеря. А стъклото, с чисто като христови сълзи винце от мискет, току обикаля трапезата.
Колко рядко съм срещал после в живота си такава сладка и весела трапеза… Защо на хората вече не е тъй сладко и весело на трапезата? Защо днес техния залък е напоен със сълзи? Колко много се измени светът, Господи!
Разчупва се най-сетне вкусният млин… Ммм, тъй ни се иска да знаем къде е сложена в него сребърната пара. Да видите само с какво трогателно простодушие подпитваме къде приблизително е сложена парата - по краищата или в средата на млина. Но стопанката си знае работата - докарлива е тя.
Някакси тъй ловко ще разчупи тя млина, сребърната пара ще попадне непременно в парчето на дядо… И отново се чудим защо всяка година единствен само той излиза късметлия.
Най-сетне настъпва среднощ. Тогава топовни изстрели не възвестяваха настъпването на Нова година. По-късно това правеха с едно “топче” от Освободителната война. Обикновено за него говореха с досада: “Ех, пак трясна тай цева!” Тази роля за времето, което е предмет на този разказ, изпълняваше дядо.
Той поглеждаше своя старомоден часовник с похлупаци и тържествено възвестяваше: “Честита Нова година на всинца ви!” И целуват му подред всички ръка, а от своя страна той целува по ред своите внуци…
И почват да чукат на различни тонове по гърбовете сурвакници от напъпил вече дрян. Всред общата врява от възклицания и благопожелания, се чуват и ония на децата: „Сурва, сурва година…” И почват песни и весели провиквания не знам до кое време…О, да бих могъл да опиша тия сладки моменти за детската душа!
А ние, децата, като че се отчуждаваме от тая весела глъчка. За нас сега смисъл имат единствено само подаръците… И постепенно мислите ни се унасят в друг свят - хубав, далечен и такъв чист и светъл като снега навън със своите брилянти. И тъй сладко милва въображението тоя чуден свят… като че ни гали ръката на мама.
Едва в тоя унес се долавя гласът на дядо към снахите:
- Хайде, че децата вече дремят…
Минаха оттогава години, много години. Станахме съпрузи, а след това и бащи… И не тежи ли понякога на съвестта ни като си спомним как посрещат сурваки нашите деца? Срещу този ден те заспиват рано, без радости и спомени.
Защото…ние, техните родители, търсим щастието си тогава на някоя танцувална вечер!
…………….
* маждрак - копие
