д-р Димо Тодоров

Култът към духовните първенци във всички народи и във всички времена е била една от основните добродетели на човека. Ала не всякога тоя култ се е поставял на предна линия. Доброволното тачене и почтение, което един народ проявява към първенците на националния дух и култура, е признак на благородство и на културност у самия народ.

У нас култът към духовните ни първенци не е бил на особена висота, особено в по-раншни времена. Напр., отношението на голяма част от нашата общественост, непосредствено след освобождението на България, към първите ни борци за това освобождение, не е било за похвала. Мнозина от първите наши общественици и държавници след освобождението ни дори са питаели омраза към един Ботйов, към един Раковски, към Стамболов и др.

Дълго време след освобождението е имало хора - пък дори и сега има такива екземпляри - които са таксували един великан като Ботйов като „вагабонтин”, „нехранимайко” и пр. Нека си спомним напр. „Бележките” на Григор Начович към биографията на Ботйов от Захарий Стоянов - бележки, които покойният Георги Бакалов подробно разглежда, разкритикува и демаскира. Нека си спомним дори отношенията на големия ни писател Вазов към Ботйов. И пр. и пр.

А да споменаваме ли за отношенията към Захарий Стоянова, когото същите и много други среди и лица тоже таксуваха като „нехранимайко”!, който пишел разни „врели и некипели” за нашите въстания и за борците за свободата ни…

Но дойдоха други времена, България видя и преживя много премеждия, много превратности. Особено във войните и след тях. Вследствие на тия преживявания настъпи като че ли едно сепване, едно свестяване, едно вглеждане в себе си, в своето минало, в своята история. И започнаха да дирят ценностите на миналото, започнаха д се търсят и сочат за пример и поука първите наши хора на миналото - нашите духовни първенци.

Защото настояще без минало и без бъдеще не е никакво настояще.

Така днес се засилва вниманието ни към всички ония, които са били борци и строители на националното ни дело, на страната ни, на държавата.

Възражда се култът към първите ни духовни хора. А това възраждане е ценен влог в нашата духовно-културна съкровищница.

Това възраждане се проявява вече в последните години по един внушителен начин. На това възраждане към култа към духовните ни първенци се дължи, между другото, и тазгодишното честване 50-годишнината от смъртта на Захарий Стоянов, чието име възбуждаше преди години ядовити насмешки и злоба у мнозина „интелигентстващи” „ръководители” на духовния ни живот…

На този дух на възраждане се дължи засиленото внимание на нашата общественост и към всички други наши духовни първенци от миналото, чието честване вече става традиция.

Култът към духовните първенци трябва да се вкоренява в нашите души и сърца още повече и затова, защото днес се шири и популяризира нашироко един друг култ - едностранчивия култ към физическата, груба и сурова сила - култът към животинското у човека. Този култ към животинското у човека нанася страшни поражения и борбата срещу него се налага неминуемо, като му се срещупостави култът към духа на духовните ни първенци.

Защото трябва да не се забравя историческата истина, че прогресът на човечеството се дължи на прогреса на духа, на ума. Физическата култура е също необходима, обаче, в случая тя трябва да се явява само като средство за духовните завоювания и непрекъснатия прогрес на човешкия род.

в. „Литературен глас”, г. 12, бр. 458, 17.01.1940 г.