Валентина Коростельова

превод: Тихомир Йорданов

Не по-лоша бе предишната:
Бог от всичко си отвзел.
Под елха, новогодишната,
се излюпи млад петел.

Зрънце клъвна си той сладичко,
взрян в небето, изтъпя
и в ботушки нови, гладичко
лъснати, пропя.

Обикаляше познатите
улици. От двор във двор
кудкудякаха пернатите:
- Ей, че страстен ухажор!

Там на глупостта кокошата
отговаряше с мерак.
Но не беше той от лошите:
- Ку-ку-ри-гу! Ку-ку-ряк!