СРЕЩУ НОВА ГОДИНА
- Кой там?
- Аз.
- Кой си ти?
- Аз, новата година.
- Влез.
- Какво носиш?
- Чакай да си отърся снега от обущата, ще ти кажа.
- Кажи, нямам търпение.
- Ял ли си?
- Не.
- Нося ти хляб.
- Дай.
И аз грабнах смръзналия хляб от ръцете й, но в бързината, а и той беше корав, схруснах и счупих единия си зъб.
- Какво е? - попита новата година.
- Счупих единия си зъб. Защо не каза, че хлябът е тъй корав?
- Миналата година какво ти донесе новата година?
- Пак хляб, но той не беше толкова корав и ядох, без да се повредя.
Тогава тя извади из една кутийка един изкуствен зъб и го сложи на празното място.
- Благодаря ти.
- Няма защо.
- Честита ти нова година.
Като каза това, тя прибра полите си и изскочи из вратата.
Това беше преди 30 години.
Не се чудете сега, че всичките ми зъби са изкуствени.
Публикувано под псевдонима Orlando.
——————————
в. „Българан”, г. 3., бр. 117, 1 януари 1907 г.