Борис Маковски

НОВА ГОДИНА

Сурва-суровака,
зло да те не чака,
да ти бъде пълна
къщата с вълна,
да ти стане джеба
тежък, а пък хлеба
да ти се услажда -
да се не обажда
кредитор във къщи
и да се не мръщи
жена ти, когато
я наричаш Злата!
Сурва-суровака,
да ти бъде яка
кривата гърбина
от днес до амина -
та да си не с боси
крака, а да носиш
астраган и свила
и да ти е мило
на свят да светуваш,
а не да го псуваш!
Сурва-суровака,
да успяваш в всяка
работа и леко
да ти е при всеко
мръдване нататък
във живота кратък,
ала да се пазиш,
да вървиш полечка,
за да те не гази
трамвай или мечка!

——————————

в. „Щурец”, г. 3, бр. 107, 29.12.1934 г.

ПРИКАЗКА

Госпожица Мари, прекрасна дама
от столичното видно общество,
направи от живота си програма,
която беше и по същество
в един член: между всичките ергени
за знатния по род да се ожени.

Затуй започна тайно да избира
лице, което да й стане мъж -
и тази мисъл не й даде мира
ни денем, ни ноще! Дори веднъж
изпрати и във вестника обява,
че търси мъж и зестра че ще дава.

Но вместо принц, при нея се явиха
различни голобради господа -
едни приказваха, а други скриха,
че са способни само за беда
и че според прадядово коляно,
родени са в село, на зелено…

А редом с туй, минаваха години
докато и в Марийка, най-подир,
повяхна хубостта! Очите сини
не бяха вече като ясен вир
и ни един от толкоз кандидати
не идваше до тях да я изпрати.

Едвам тогаз жената се уплаши,
размисли и реши, че по-добре
ще е вместо във сто и двайсет каши
в една да се удави и умре -
реши и се венча в света обител
не с княз, а със стажант-счетоводител.

——————————

в. „Щурец”, г. 2, бр. 105, 17.12.1934 г.

ВЕЧНА ПЕСЕН

Веднъж султан Джелаледин повика
везиря си и строго заповяда:
да събере чибука и ибрика
и вредом царството му да прегледа,
дан о намери нейде по земята
най-вярната жена между жените!

Така и стана. Кривна си чалмата
везирът и през нощите и дните
разпитваше в Стамбул, в Багдад, в Адена,
но не намери никъде оная,
която търсеше. И с нажалена
душа той се завърна във сарая
на падишаха.

- Е, кажи - запита
засмян Джелаледин - кажи коя е
жената, за която толкоз скита,
можа ли името й да узнаеш,
та, ако в царството ми се намира
да й изпратя щедро милостта ми?

Почеса се по темето везирът
и отговори тихичко: - Жена ми!

——————————

в. „Щурец”, г. 3, бр. 109, 11.01.1935 г.