Нанка Врачева

Трябва да правим така, че светлите личности в историята винаги да блестят с истинския си блясък за гордост и поука на новите поколения. Личности, предани на своите убеждения и идеи. И както пише в една от творбите си Владимир Башев: „Ако няма какво да дадем на света, /за какво сме родени?… /Нека само една дръзка мечта /въплътим във творение…”

Чета словата на поета, а мислите ме отвеждат в онова далечно време, когато с цената на живота си хиляди са ратували да превърнат в реалност своята „дръзка мечта” - идеята за доброто. Те са били идеалисти в най-добрия смисъл на думата - хора с убеждения и дейности, насочени към осъществяване на благородни, възвишени цели.

Един от тях е Цоньо Тодоров.

Роден е на 16 април 1911 г. в с. Малко Шивачево (сега Гита), Старозагорско.
Неговите съидейници и другари го описват като „мъж с високо и вдъхновено чело, с буйна черна коса, който обича да мечтае за бъдещия светъл живот, образован, богато надарен, с широк диапазон революционер - прекрасен, несравним.

Скромен, никога неизтъкващ себе си. Човек дълбоко принципиален, с голяма чистота. Душевен другар - и в малкото да раздели залъка си, да даде дрехата си, и в голямото - да даде живота си за своите другари”.

Учи в чирпанската гимназия, където попада сред прогресивни младежи. Става член на РМС. Педагог по професия. С еднаква лекота е водел и обикновен, и научен разговор. Обичащ трудовите хора, с нежна обич към децата. Много пъти е назначаван за учител и директор на основно училище, но и често уволняван заради прогресивните си разбирания.

При провал на Околийския комитет на БКП в Чирпан е арестуван и осъждан. След излизане от затвора отново става учител в родното си село. Съчетава учебната с политическата работа с учениците от неговия клас. Всички стават членове на РМС. По-късно 24 от тях - и партизани.

След двегодишен престой в Сливенския и Старозагорския затвор цялото семейство на Цоньо е интернирано в с. Ракла, Провадийско, без право на завръщане в родното село. Там той е общ горски работник.

Свързва се с комитета на партията. Става член на ОК и отговаря за ремсовите организации в Камчийския край. На 8 май 1942 г. полицията го арестува, но на път за Провадия успява да се изтръгне от ръцете й и минава в нелегалност. По-късно е политически комисар на партизанската чета „Народна дума”.

Полицията разкрива бункера на отряда. Той е тежко ранен и остава с една ръка. Предателство слага край на една чиста душа. Обкръжен, полужив, с изтичаща кръв, той изпълнява партизанската клетва: „Никога жив в ръцете на врага”.

Смел, решителен, политкомисар Корчагин слага край на живота си. Завинаги остава верен на своята дръзка мечта. Дава дан на идеята за доброто - своя живот. Сега и село Ракла, и един национален язовир носят неговото име - Цонево.

Нека не забравяме, нека не отричаме битието на хората с благородни и възвишени идеи - светлите образи на обществото.

Изказаните думи извисяват изминалото време до днешните наши дни - приглушен шепот с раняващи истини, които докосват най-нежните човешки струни с надеждата и сега да има чисти и светли хора като Цоньо Тодоров.

Нека не виждаме нещата от миналото само през собствената си призма. Нека не таим омраза и гняв към личности, отдали своя живот с мисълта за по-достоен живот.
……….

Материалът е написан по спомени на генерал полковник Демир Борачев със заглавие „Славен герой на партията”, поместен в диплянка и с биографични данни за героите: Цоньо Тодоров, родом от с. Гита и Матей Стоянов, родом от с. Ракла, Провадийско. Диплянката е издадена от жителите на село Ракла, Провадийско по случай годишнина от смъртта на двамата смели мъже. Цитатът в материала е от генерал полковник Демир Борачев.