Матвей Вълев

Безкрайно много пъти той отмерва своето глупаво „тик-так” и изпраща като че с еднообразния си поздрав времето.

А някоя ръка - моята, твоята, все едно - има за дълг всеки двадесет и четири часа да навива пружините му.

Ако тези пружини се навиват редовно, часовникът е безпогрешен.

Случва се, моята, твоята или коя да е ръка забрави да ги навие или ги навие толкова много, че те се скъсат.

Тогава часовникът спира.

- Повреден! - казват хората.

И не малцина са онези, които си купуват след това нов, по-верен, по-красив часовник.

——————————

сп. „Маскарад”, г. 1, бр. 12, 18 февруари 1923 г. Подписано - Матвей Босяка.