СТИХОВЕ
ПЕСЕН НА ТИКВАРА
Тикви печени продавам,
много евтино ги давам.
Хем са хубави наглед,
хем са сладки като мед.
Тикваро, медаро,
Тикваро, медаро…
Често в петък на пазара
с тях добър гешефт се кара.
Тикви раждат се навред -
и в бостана, и на плет.
Има тикви, има разни,
едни пълни, други празни.
Тикви срещат се в тоз свет
даже на човешки врат.
Щом държавите закъсат -
могат тикви да изнасят,
тикви, но със връзка клак
и облечени във фрак.
Тиквата се вред засева,
никне даже и в Женева,
но от гнило семе, смрад,
тип „фалирал дипломат”.
От зелени тикви в нази
Господ нека ни опази,
че във всеки Божи кът
тях свинете ги ядат.
САМОПОЖЕРТВУВАНИЕ
Пътува сама дама
на малък параход,
тя хубава е, свежа
и сочна като плод.
Съзря я капитана,
усука се завчас
и каза й: Ще дойда
в каютата при вас.
- Това е невъзможно -
отвърна изведнъж.
- Аз вярна ще остана
на моя сладък мъж.
Настъпи нощ прохладна,
покри се вред с тъма,
прибра се госпожата
в каютата сама.
Среднощ е. Капитана,
изгубил всеки срам,
почука. Та се стресна
и пита: - Кой е там?
- Пуснете ме, госпожо,
защото за беля
ще блъсна парахода
във някоя скала.
И триста души жертва
принасям ги за вас.
Туй казваше със шепот
изпълнен цял със страст.
- За бога, влезте скоро,
ах, вий сте тъй жесток!
Аз жертвам се за всички,
свидетел ми е бог.
Нощта как бе не зная,
но мъж й цял засмен
получи таз депеша
на следващия ден:
„Стигнах добре, гордей се,
че твоята Люси
на триста пасажери
живота тя спаси”.
О, ПАРИЖ!…
(Преживяна песен)
Още малък, във захлас
за Парижа слушах аз,
че сал песен там цари
чак до утринни зари.
Но, уви, видях аз днес,
не за радост, за зла чест,
че и тук е кат навред,
както в цели Божи свет.
(Припев общ за всички куплети)
О, Париж, ти весел град,
ти си рай, но си и ад,
един пее и пиле,
друг за хлебец сълзи лей.
В топъл хубав майски ден
и беднякът е засмен.
Зима дойде ли, тогаз
всичко се сковава в мраз.
Едни в кожен тоалет
гордо ширят се навред,
а народът зъзне, знам
в облеклото на Адам.
Идеш вечер в кабаре -
тамо чувстваш се добре,
сред шампанско и жени
изживяваш младини…
Пийнал тръгваш към дома,
в нощний мрак - жена сама.
тя с детенце на ръце
пее с болка на сърце.
В кръчмите бедняк седи,
чаши с вино той цеди,
да лекува свойта бол
със отровни алкохол.
Там над масата превит,
грохнал, бледен и изпит,
той със болка, с дрезгав глас
тихо пее в късен час.
ЧЕСТИТА НОВАТА ГОДИНА
Моряци, вам, най-хубаво желая
от първи ден на Новата Година,
и по-добра да бъде от оная,
която там - във вечността замина…
Честита да е Новата Година!
Дано през тази да няма бури тежки
и пътя ви да мине във наслада…
На бурите отвръщате с насмешки -
това го знам… но стига толкоз…
Почивка вам заслужено се пада…
Сплотени вси, под светлото ви знаме,
ратувайте за родната ни флота, -
та нали тя е вашето имане?
За вас се там крий смисъла в живота?
Без нея вий на път сте към Голгота!
Моряци, вам, най-хубаво желая
от първи ден на Новата Година,
и по-добра да бъде от оная,
която там - във вечността замина…
Щастлива да е Новата Година!
——————————
„Морски ратник”, г. 3, бр. 60, 1 януари 1929 г.
