Стоян Иванов Миленков, български бард, куплетист, хуморист, е роден на 09.11.1889 г в град Брезник в семейство на фелдшер. Завършва основно училище в Кюстендил и втора мъжка гимназия - в София. Ученик в Народния театър (1907). Учи театрално изкуство в Париж при актьора Пол Муне (1908-1909). Работи в парижкия театър „Комеди Монден” и театър „Одеон” като стажант-режисьор и актьор. Драматичен актьор в Народния театър (1913-1915). През 1914 г. дебютира в театър-вариете „Нова Америка” в София. Сам съчинява текста и мелодията към нея, най-често изпълнявана на китара. Либретист на първата българска оперета за възрастни „Моралисти”, от маестро Георги Атанасов (1916). Участва в издаването на вестник „Дяволско шило” в Брезник. Сътрудничи на Радио София - изпълнява свои песни в часа, посветен на българското село, напуска радиото през 1941 г. Негови шлагери са „Апаши” (1921), „Без конкуренция” (1934), „Далавера” (1928), „Ех, проклета фукария”, „О, Париж”, „Парижко тегло” и т. н. Автор на две шопски поеми: „Пендо и Пена” и „Подвигът на Пижо”, на брошурата със сатирични песни „Генуезки силуети” (1922), на книгата „Карнавал без маски между Парнас и кабарето. Юбилеен сборник” (с предговор от писателя Стоян Чилингиров, 1934). През 1946 г. сътрудничи на сп. „Земляк”. На 24.04.1953 г. в град Добрич Държавен цирк „Родина” чества 45-годишната творческа и артистична дейност на куплетиста. Умира на 30 юни 1953 г. на 64-годишна възраст. Творчеството му е отразено в статии на Васил Гендов, Драган Тенев, Елена Огнянова, Николай Кауфман, Кирил Батенбергски, Андрей Андреев, Елена Боянова, Петко Асенов и др. През 1989 г. по случай 100-годишнината от рождението му излиза в ДИ „Музика” книгата „Стоян Миленков. Трубадур на смеха и горчивите истини” от дъщеря му Чайка Миленкова.

Публикации:

Поезия:

ДАЛАВЕРА/ брой 72 април 2015

СТИХОВЕ/ брой 90 декември 2016

Критика за Стоян Миленков:

„КАРНАВАЛ БЕЗ МАСКИ” ОТ СТОЯН МИЛЕНКОВ/ автор: Д. Б. Митов/ брой 90 декември 2016