Марко Марков

хайку

***
Планинско утро.
Слънчогледът се смее,
луната тъжи.

***
Слез, слез от върха,
елице-магьоснице,
и влез в сърцето.

***
Облачно време.
Върхове на борове
бършат небето.

***
Горка камбано,
само ти ми обаждаш,
че още съм жив.

***
Белее камък
там, където звънтеше
гласът на река.

***
Стар термометре,
с живо, бляскаво, младо
стълбче живачно.

***
Гората слуша
свирките на децата
и ги познава.

***
Есенна тъга,
плаха, мъдра, вечерна
и черно-бяла.

***
Ручей облада
насилената вчера
и я пречисти.

***
Боже господи,
една малка калинка
гледа на ръка!

***
В песен се къпе
зимната черна гора,
тъжно безснежна.

***
-Ти си ми въздух! -
чувам как някой шепти,
стаил дъха си.

***
Брули звездите
този планински вятър
и те падат в мен.

***
Търси някого
сред елите луната
и дълго хлипа.

***
Бавно покрива
огнището на двора
сняг - бяла пепел.

***
Не, не, не питам
кой бърше камбаната
от сивия прах.

***
Паяче тъче
сребърна паяжинка
в златната есен.

***
Облак и камък,
с почти еднаква форма,
с еднаква жажда.

***
И мостът тече,
реката го забелязва,
но премълчава.

***
Мразя себе си,
защото те няма в мен,
а те обичам.

***
Гледам жената,
къпеща се в реката
и тръпна от студ.

***
Искам да бъда
младо, цъфтящо дърво
с корен в небето.

***
Не е неясна
мъглата край мен и в мен,
защото върви.

***
Цъфнала вишна.
И си спомняш веднага
ти Дебелянов.

***
Като Сизиф съм,
твоя камък надгробен,
понесъл на гръб.

***
Милост за този,
който дава, просейки
индулгенции.

***
Идваш в мен жадна.
Добре, ще стана извор,
но после и ти.

***
От прегръдката
на небето с камъка
се ражда извор.

***
Вечерна звезда
в ручея се люлее,
сякаш е пате.

***
Гъвкава, стройна
и гадна гъсеницо,
колко си жива.

***
Звънливо синя
и горчиво зелена
е планината.

***
Голият охлюв
в одеяло от листи
като в черупка.

***
Толкова небе,
толкова дълбоко в мен,
не съм самотен.

***
Слушах как пеят
в реката Орешица
небе и камък.

***
Как се огъва
и бляска Орешица
като пъстърва.

***
Даже лъчите
стъпват тихо в небето.
Спи тишината.

***
На едно клонче
сияе капчица дъжд
подобно цветче.

***
Тук в мен е тихо,
ясно, точно и сито,
защо да пиша?

***
В мен есенее,
аз съм смирен и добър
почти като пръст.

***
Толкова хора
има в очите ти днес,
кога ще плачеш.

***
Рано напролет
в лапите на елата
късче рохкав сняг.

***
В реката капят
и мътят водите й
презрели звезди.

***
Павелско - Пловдив.
Две гари, а между тях
Георги Пашев.

***
Превържи с дума
разплаканото борче -
та то е дете.

***
Звъни звъника
сред девствената гора.
Кой ще я чуе?

***
Като пергамент
са тези речни вълни,
върху тях пиша.

***
Нощта изгрява
в песента на славея
и звъниката.

***
Хвойна живее
просто, нежно и остро
като тревичка.

***
Вишната узря.
Вятърът в нея сладни
и киселее.

***
Жълти дъждове
газят в реката синя
и я размътват.

***
Славеи пеят
в огъня на есента
предсмъртни песни.

***
Бели облаци,
прозрачносиньо небе,
жълтозелен дъжд.

***
Звънка ледунка.
И тази зима в Хвойна
всичко е крехко.

***
Дъждовни капки
по вишневата клонка.
Приличат на цвят.

***
За този клошар
с куп стихосбирки в ръце
дъждът е къща.

***
Кой се вълнува
в синята шир - корабът
или морето?