БЪЛГАРСКА КОЛЕДА
От векове, откак е приел християнството, българският народ празнува Коледа. Празнувал е той и през средните векове, при един разцвет на книжнина и култура, празнувал е през време на тъмното турско робство, когато потънал в тъмно невежество не е смеел дори да се моли с висок глас.
Празнува я за кратко време и в опиянение, когато първите дни на свободата още не бяха помрачили съзнанието му за тежките времена, които го очакваха.
Защото скоро цяла България стана боен лагер.
От една страна партизанският бяс изтощаваше интелектуалните сили на нацията, а от друга подготовката за военни подвизи гълташе всички жизнени сокове на народа. И наистина дойдоха тия страшни и съкрушителни войни, когато Коледа се празнуваше на фронтовете, при свиркането на куршумите и трясъка на гранатите.
Ще празнува и тази година българският народ Коледа.
При тежките дни, които преживяваме, чиновникът ще мечтае за редовна и добра заплата, селянинът ще гледа с тежка скръб покритите с дълбок сняг ниви, които ще родят сигурно пак изобилен хляб, но после ще трябва тоя хляб да се продава на нищожна цена, а работникът, изтощен от недояждане и от страшните материални условия, при които живее, ще свива своите изнурени ръце, които цял ден работят и все пак не могат да занесат вкъщи най-необходимото.
Кой е виновният за всичко това? Разбира се, отговорът е готов. Тежките икономически условия, които гнетят не само България, а и целия свят.
Но помъчи ли се някой в България да се бори с тия условия?
Направи ли се нещо наистина за доброто на народа?
Една пълна безотговорност тегне над нашата земя, окървавяна толкова пъти с чужда и с братска кръв.
Тъпото самодоволство гнети, то е по-страшно и от най-страшната природна стихия.
Тъпото самодоволство е обзело всички среди, а най-много опартизанената и бюрократизирана българска интелигенция…
в. „Литературен глас”, г. 6, 7.01.1934 г.
