МЪКА
МЪКА
Тайнствена е тъмнината край морето.
Тайнствена е нощта, запалила бледните
съзвездия и далечния Млечен път, потапяще
тъмно лице в бездънните води на Черно
море, сякаш приказно видение.
Ето часът.
В този мистичен час идат спомените
и пленителният образ на оная нощ,
когато се събуди в мене мъка по
момичето с опасните очи.
Дни на безсилна любов.
Това бе отдавна. -
Далечните звездни кервани чертаят
своя вечен път. По влажния пясък
застиват тихи стъпки. Моите стъпки.
1928
НОЩЕН ПЪТ
Евксиноград. Като пръстен
заграждат ни тъмно-зелени води, а в високите мачти
- сякаш тъжни ръце, към небето издигнати -
пърха злобният есенен вятър
и тръпне
и бие платната размахнати.
Новолуние. Във просторите
се люлее на сребърни люлки умората
и - на люлки уморените хора почиват.
Накъде?
Бреговете
остават назад, бреговете се губят във мрака
и във мрака проблясват далечните фарове…
Над високите мачти
пътуват звездите
на големи блестящи кервани.
Примиреният поглед спокойно чертае
нощен път:
Калиакра и Галата - Калиакра и Емине.
1929
ЧЕРНО МОРЕ
Винаги - през всички дни и нощи
на годината -
то крие ужаса на бурята
и примамливото,
незнайното
на несънуваните сънища.
В нощта
по него - сякаш в приказка -
пълзят огромни странни кораби:
по тежко сведени платна,
по мачтите, протегнати като ръце във мрака,
спят
чайки.
Издигат се високи водни планини,
потъват бреговете в тъмното,
по писъка застиват стъпки
и пее вълноломната стена.
Защо угасват
болните зеници
пред неотклонната стихия?
Къде отиват тези кораби?
Защо са спрели
вътровете?
Сънят
ме разлюлява бясно в своите прегръдки,
притиска ме, навежда се, целува ме
и хвърля ситен пясък във очите ми.
Забравих ли? -
Аз трябва да съм буден тая нощ
и фарът непрекъснато да свети.
Морето е безсънно.
Потракват нечии пръсти по прозореца
на малката фаропазачница.
Аз бдя.
Кога ще тръгнат ветровете,
за да разбудят тъмносините води,
кога ще писне страшната тревога
и плъзне сивата мъгла
и оглушат сигналите простора?
Черно море. Фаропазачница малка. Аз бдя.
1932
