Петър Думанов

(по случай 9 месеца от смъртта й)

Рена Попова, чиято ранна смърт оплаква българската книжнина, има тая удивителна и трагична съдба да бъде призната, оценена и прославена след нейния изминат път на героизъм, подвиг и дълг в живота, на упорит и плодовит писателски труд.

Разказите на Рена Попова са литературно събитие. Тя работи в едно време, когато всичко е настръхнало, гневно настроено, загрижено, несправедливо, когато всеки се чувствува измамен, угнетен, неудовлетворен, всеки е незапалена бомба, когато всичко е изпълнено от чувства, когато никъде няма спокойствие и тишина, когато животът боледува и мъчно се оттичат пороищата.

И въпреки тази болна и тревожна епоха, всред която Рена Попова расна и работи, който е чел нейните творби и е поискал да разбере същността на нейната белетристика и литературно творчество, ще се съгласи, че тя ни открива някаква вътрешна удовлетвореност, едно пълно спокойствие.

Рена Попова написа и ни показа близо 500 разказа. Влечението към такъв колосален труд, чрез подобна плодовитост да се отдадеш на такова писателско призвание е вече истински подвиг и святост. Аз не зная дали в друга област може да се постигне такова благородно въплощение на труд, плодовито постоянство и душевна чистота.

Рена Попова е поет-мислител и естет. Красотата на изказаната нейна мисъл е еднакво ценна с познаването на реда в живота. Към елегантността на един рядък стил и благородството на вдъхновението тя прибави и едно вярно чувство към красотата и едно проникновение в най-разнообразните й прояви, което прави от нейните разкази непостижими, дълбоко верни образци.

Тя е и писателка, реалистка, психолог, защото винаги пристъпя с голяма любов към човека и към тайната на неговото битие. Човекът и Рена Попова не е само интелект - мозък, а преди всичко сърце, инстинкт, пол. У нея той е сплав от основните и първични сили на живота.

В разказите на Рена има нещо, което веднага се вижда и запомва. Причината за това е тяхната художественост, великото изкуство, което ги е създало, майсторлъкът, вълшебството, с които са описани героите. Достоевски казва, че няма по-тайнствен път от пътя, който трябва да се измине, за да се създаде това, което виждаме в действителността.

Работите на Рена имат това първично и абсолютно достойнство да се харесват веднага, щом се четат и да доставят естетическа наслада на четеца. В днешните мъчителни дни, когато всички са обзети от много грижи и много страсти, те действуват свежо, ободрително, те ни откриват едно велико утешение.

Тези светли нежни музикални мотиви са някаква надежда, нещо възвишено блика от самите тях. Когато ги е писала, писателката е живяла с тях, чувствувала ги е най-сърдечно. Тук се крие и силата, и възторга в дарованието на нейния писателски талант.

Друго достойнство на Рена Попова е, че тя не е сантиментална поетка. Сантименталността не е само белег на слаба дарба, но е почти порок. Тя е най-сигурният признак на безсилие. Сантименталният писател, който ни предава само чувства, ни дразни. Разказите на Рена са творби на един зрял талант, на един писател жрец.

И защото Рена не е сантиментална, затова тя е нежна. Това чувство е признак на вътрешна сила. Перото на Рена се е допирало до хартията с онова тайнствено чувство на мярка и съобразителност, каквато има птичката, когато каца на снега. Тая нежност предава на нейните разкази някаква безплътност, нематериалност.

в. „Литературен глас”, г. 4, 22 май 1932 г.