Людмила Писарева

Откровенията на един руски княз, свързан с България

Княз Алексей Павлович Щербатов (1910-2003) е забележима фигура в историята на Русия. С България той е свързан чрез дядо си - герой от Освободителната Руско-турска война (1877-78), както и чрез баща си, когото цар Борис награждава лично  за принос към руско-българското приятелство. Родословието му - баща княз Щербатов и майка княгиня Барятинская -   започва още от Рюрик (862-879), смятан за основател на руската държава.  Прадедите му участват  и в избирането на  Михаил Романов за цар (1721). Осветени от историята, предишните поколения от рода Щербатови  вярно служат на руската държава   и остават до края лоялни към последния император Николай  II, пометен от Октомврийската революция (1917).

Княз Алексей Павлович Щербатов привършва живота си в САЩ, където достига важни обществени длъжности - президент на Союза на руските благородници в  Северна и Южна Америка, член на Руската академична общност, почетен член  на Конгреса  на руските американци. Оставя огромен архив и обемист том със спомени, издадени в Русия (2011). Този том вече е достъпен за читателите в Руския отдел на Столична библиотека.

Пътят към София

Алексей е десетгодишен, когато семейството му напуска дворцовото си жилище в Санкт-Петербург и емигрира на първо време в Турция. Благодарение на династичните си международни връзки и по покана на българската княгиня Евдокия се местят в България, като непосредственият подтик за това е желанието да изведат от Крим някои близки родственици.

Научават, че сред българите каналжийството на хора е процъфтявало, защото срещу четиридесет хиляди долара три деца и две гувернантки са прехвърлени с лодка от Крим до Варна, а оттам - в София.

Цялата многобройна фамилия  се установява в хотел „Сплендид”, но скоро след това наема къща на ул. „Оборище”, 10.  Свидни са спомените им от живота в някогашна София, разговорите им с Васил Коларов и Георги Димитров,  посещенията в двореца „Враня” и общуването с цар Борис. Юношата е непосредствен свидетел на атентата в църквата „Св. Неделя” през 1925 година.

Тогава той  учи в Първа мъжка гимназия заедно с десетки русначета, подкрепяни материално от „Всеруския съюз на градовете”. Съученици и приятели са му внукът на прочутия анархист Бакунин, княз Ратиев, чичото на Никита Лобанов -Ростовски и много други, с които пътищата му се кръстосват в различни години и на различни места по земното кълбо.

През 1926 година семейството се мести в Брюксел, оттам-нататък в Рим, Париж, Ню-Йорк. През дългия му живот на утвърдил се генеолог и историограф съдбата го среща с  немалко бележити личности на епохата като Конрад Аденауер, с генералите Хамър, Шкуро и Уесли Кларк, с Александър Керенски,  с президента Роналд Рейгън и мимолетно дори с Владимир Путин…

Спорът с американския историк Ричард Пайпс за Украина

Сред описаните  от княз Щербатов събития, на   които е бил непосредствен участник, е  и Конгресът на сънародниците, състоял се в Москва през 1991 година. Предлагаме на нашите читатели откъс от спомените му, отразили спора  с американския историк професор Ричард Пайпс.

Американецът е привърженик на разчленяването на  СССР, конкретно то да започне от Украина, като й се даде независимост, пък после да  я последват и други.

„Възразих му, че всички земи от Буг до Терек,  т.е. Кубан, са били имперски и заедно с Одеса се назовавали Новорусия. Наложи ми се да прочета цяла лекция по  украинския въпрос, оказал се малко известен на мнозина”.

Автономната република Новоросия

„Тя е заемала територията между реките Днестър и Кубан, включително Кримския полуостров, Азовско море и северна Таврия. Всички тези територии Русия получава след двете войни с Турция. Първият мирен договор е подписан в Кючюк-Кайнарджа през 1774 година от княз Потьомкин, вторият - в Яш през 1791 година. Крим е присъединен през 1783 година под името Таврида. Тогава се установява първото руско управление на Нова Русия, а за първи наместник е назначен княз Потемкин -Таврически.

Всички големи градове в Нова Русия са основани през епохата на Екатерина Велика. Одеса се „ражда” на 27 май 1795 г, когато испанецът на руска служба  адмирал Хосе де Рибас прави първата копка недалече от татарско-турското село Хаджибей. Името си градът получава от сарматското поселище Одесус, съществувало от III век преди новата ера.

Херцог де Ришельо, градоначалник на Одеса и губернатор на Новорусийския край, както и княз Воронцов, императорският наместник тогава, построяват и развиват този град. Херцогът си заминава за Франция, след като Бурбоните си връщат престола, и заема поста на пръв министър при Луи ХVIII.

Княз Воронцов е погребан в Преображенския събор (катедрала), издигнат в Одеса през 1795 година. Херсон е основан от княз Потьомкин-Таврически през 1878 година. Неговият прах почива в градската катедрала „Света Екатерина”.

Град Николаев, разположен по бреговете на река Буг, също е основан от него през 1879 година.  Севастопол се появява по времето на Екатерина II през 1883 година.  на мястото на татарското селце Ахтиар, в близост до развалините на античния Херсонес,  предназначен за база на Черноморския флот.

Република Новорусия се самоопределя като рускоезична, над черноморската флотилия винаги се е развявал Андреевския трибагреник - националния флаг на Русия. Новорусия не е свързана исторически с Украйна през XV - XVI век, но е тясно свързана с Русия през последните  двеста и петдесет  години и също има право на автономия.

Ще забележа, че последният главнокомандващ на руската армия генерал Врангел, напускайки Крим през ноември на 1920 година, пада на колене, прекръства се и целува руската (кримската) земя.”

Яростен противник на болшевизма, но руски патриот

Княз Алексей Павлович  през 1988 година в меморандум публично протестира срещу идеята във Вашингтон да се издигне  паметник на „Владимир Велики, княз на Украйна”. „Ако такъв паметник би бил въздигнат, - пише в него той, -  това би означавало фалшификация на историята. Абсолютно погрешно е Новгородският княз (през 970 г) и великият княз Киевски, какъвто е Свети Владимир от 980 до 1015 година, да не бъде индентифициран като русин.

Земите, известни като Малорусия, днес Източна Украина, а така  също и Западна Украина, не са съществували при великия княз Владимир.

Той е пряк потомък на княз Рюрик Скиалунг, избран през 862 година от населението на новгородските земи за пръв княз на Русия, не на Украйна.

Синът на Владимир, Ярослав Мъдри (управлява от 1019 до 1054 г.) създава първия законов кодекс, който бил наречен и се нарича до днес Руска правда, не украинска.

Дъщерята на Ярослав  Анна се омъжва за  френския крал Анри I (1031-1060) и е известна във френската история като Анна Руска, не украинска.

През XIII век княз Черниговски и Велик княз Киевски Михаил (1224-1246) е най-могъщият княз на Русия, не на Украйна.

Ако не беше татарското нашествие, то княз Михаил и неговите наследници определено още тогава биха завършили  обединяването на руските земи, и не Москва, а Киев, най-вероятно, би станал столица на държавата на Рюрикови.

През 1255 година княз Данила Галицки, братовчед на Михаил, получава от римския папа Инокенти  IV корона като крал на русите (Рекс Русорум), а не на Украйна.

Двамата мои родители, княз Щербатов и майка ми, по баща Барятинская, бяха потомци на Рюрикови …

Смятах за свой дълг да протестирам срещу намерението да се издигне паметник на никога не съществуващия „ Владимир Велики, княз на Украина” - споделя княз Алексей Щербатов. -  Конгресът на руските американци ме подкрепи и изпрати моя протест в Палатата на представителите на САЩ. В резултат проектът за паметника беше отклонен”.