Георг Тракл

превод: Боян Ангелов

ПРЕЗ ПРОЛЕТТА

С тъмна походка изчезва тихо снегът
в сянката на дървото.
Любовта повдига розови клепачи.

Тъмните сирени на корабите
винаги следват звездите на нощта,
а корабният рул се завърта безшумно в такт.

Скоро върху стария каменен зид
ще разцъфтят теменужките,
разкрепостили плахо съня на самотата.

СЛЪНЦЕТО

Всеки ден жълтото слънце пристига на хълма.
Красиви са: гората, тъмните зверове,
човекът - ловец и овчар.

Червеникаво проблясват рибите в зеленото езеро.
Под закръгленото небе
в синя лодка плава рибарят.

Бавно зреят гроздето и житата
.
Когато денят се сниши,
подготвя се притихнал за добро или лошо…

Преди да настъпи нощта,
пътникът повдига тихо натежали от умора клепачи.
Слънцето простира лъчите си в далечните клисури.