Д. Б. Митов

Тази книга е шестата по ред на Кирил Гривек. Името му е вече доста известно на читателите, но все още пренебрегнато от така наречената „официална” критика, която сигурно не може да му прости, че той гледа на изкуството не през робските очила на известната литературно-естетическа котерийка, а свободно и без предразсъдъци. Нито една негова книга също така до днес не е бивала удостоявана с литературна награда…

В замяна на това всяка книга на Кирил Гривек е получавала достойни отзиви от живата и творческа българска критика и се е отеквала в сърцата на читателите.

Последната книга „Велики времена” е с предговор от бележития български критик Симеон Радев, който никога не е правил поза от литературата, но винаги е съумявал да постави всички на местата им и да открие истинските таланти. При това неговата критика е написана с вдъхновението на едно поетично чувство и с изящния стил на истински художник. Така е и в предговора му към отбелязаната книга.

След като разглежда подробно качествата на Кирил Гривек със съответните показвания и сигурни доказвания, Симеон Радев казва след един по-дълъг цитат: „Човекът, който е написал тия редове, е истински писател.” Това трябва да бъде достатъчно за един автор като Кирил Гривек. То струва много повече от всякакви литературни награди и блудкави славословия на литературните хроникьори.

Новата книга на Кирил Гривек съдържа и разкази, и спомени, и есета на исторически сюжети, и репортажи. Всички отделни късове са свързани с една обединителна идея - идеята за човечност и любов, идеята за величието на българския дух, възмогнал се в страданието до едно духовно просветление, което само истинските писатели могат да видят.

Първата част на книгата съдържа десет разказа - преживявания на автора като санитарен подофицер през миналата световна война. Цяла галерия от образи - български, французки, албански изпълнят страниците, образи със собствена индивидуалност, носещи белезите на своята народност.

Кирил Гривек е чедо на Балкана и отлично познава психологията на нашите хора и на съседите ни. В същото време той показва своята изострена наблюдателност и върху представители на други народи, по-специално на французите, които са му близки по духа на неговата култура, почерпена за пръв път във френско учебно заведение и облъхната от дълбочината и изяществото на богатата френска литература.

Кирил Гривек гледа на войната не като фаталист, не като Йордан Йовков например. За него тя е само средство за победа на българската правда над всички несправедливости, които се бяха изсипали над нашите глави. Неговото възхищение не е от блясъка на боя, нито пък от безпримерния героизъм, показан в толкова сражения. Кирил Гривек се възхищава от човешкия образ на българския войник, който и при най-жестоки обстоятелства знае как да утеши и как да помогне на ближния си.

И най-много се интересува от съдбата на поробените братя, от радостта на свободата, която носи българският войник, където стъпи. Затова и един от неговите най-трогателни разкази е „Часът продължава”, напомнящ със сюжета си бележития разказ на Алфонс Доде „Последният час”, но съвършено оригинален както по трактовката, така и с чисто българския си характер.

Втората част от „Велики времена” носи общото заглавие „В мир” и съдържа десет есета и репортажи, написани майсторски, тъй както само французите мигат да пишат работи от този род.

Тук са поместени две работи за Иван Вазов, в които историческата истина е пречупена през едно дълбоко чувстващо сърце, а литературната характеристика е дадена непосредствено с дълбоко изживяване.

С голямо майсторство е даден и етюдът върху Йордан Йовков, в който личи преди всичко любовта на автора към този тъй рано починал голям писател.

Далеч от мисълта да прави литературна характеристика, Кирил Гривек е дал много повече, отколкото ония български „критици”, които написаха толкова високопарни работи за Йовков и намесиха дори и Мейсоние, без да почувстват нито за миг голямото сърце на писателя.

Две есета Кирил Гривек е посветил и на Рихард Вагнер. В тях той изненадва с голямото си чувство към музиката и към морската стихия. Маринистът Кирил Гривек, авторът на „Разкази на моряка” и романа „Моряци”, тук е в своята пълна сила на най-добър майстор на морския пейзаж заедно с Марио Жеков.

Книгата на Кирил Гривек завършва с три репортажа, които са едни от най-хубавите в българската литература. Бихме желали в най-скоро време той да ни поднесе и отделна книга само с репортажи, защото този литературен вид още е доста слабо застъпен в българската литература, като изключим великолепната книга на Хр. Д. Бръзицов - „Как ми се мерна Европа”.

И с тази си книга Кирил Гривек показа своите несъмнени качества на роден писател - с остра наблюдателност, с чувствително сърце, с хубав и топъл стил, който няма нищо общо с модернистичните фокуси на разни „признати” писатели, които зад жонгльорството със стил и език се мъчат да прикриват бездарността си.

в. „Литературен глас”, г. 14, бр. 552, 22.04.1942 г.