Марко Марков

хайку

***
В лунната вечер
чувам задъхан шепот:
- Сенчице моя!

***
Тази усмивка,
по-чиста от слънчев лъч,
окъпан в роса.

***
Протягам длани
към цвета на невена
в хладното утро.

***
Персенк превързва
с бели и хладни мъгли
своите рани.

***
Жаден съм, боже,
налей ми четвърт небе,
ще пия на екс.

***
Звездите гаснат.
В ръцете на вечерта
парят светулки.

***
Вали поройно,
но щурчето не спира -
звънти като дъжд.

***
Разкошна пролет.
Сменя своята дреха
даже змията.

***
Капчици роса
върху костенурката -
и тя е млада.

***
Дъждът е топъл
като майчино име
в сърце на сирак.

***
Вековна крепост.
Над страшните бойници
кръжи хвърчило.

***
Пред бездна спряло,
гледа към своя Персенк
старче-глухарче.

***
Вечерта свири
в тънките жадни треви.
Щурците слушат.

***
Кучето лае.
Час по час проверява
дали е тука.

***
Пляска реката,
хваната в тънка мрежа
от ярка луна.

***
Винаги чакам
нещо, което трябва
да не се случи.

***
Мирише на дим,
а огън не се вижда.
Лятна планина.

***
След мократа нощ
като гъби в мъглата
къщите никнат.

***
Горди върхове
се събличат по ризи
от тънки мъгли.

***
Гледате всички
това хайку край пътя,
но аз го виждам.

***
Селско гробище.
Плахи светулки палят
своите свещи.

***
Слушам как стене
мелодия в камъка.
О, тъжен ветре!

***
Имам, о, боже,
само своята сянка.
Страшно богат съм.

***
Полумесецът
в турскосиньото небе -
изпит и ревнив.

***
Цял един живот
всеки ден и всяка нощ
само аз и ти.

***
Животът и аз -
една врата желязна,
един стъклен ключ.

***
Пълнолуние.
Сладка си почти като
захарен памук.

***
Мирише на пръст
нежно, упоително
и безнадеждно.

***
Гордо, печално
и с ореол потреперващ
свещта догаря.

***
Глухото старче
няма да чуе, уви,
кукувицата.

***
Нежно охлювче
тихо и бодро пълзи
към хоризонта.

***
Къщите никнат
като гъби в мъглата
след мократа нощ.

***
Не те искам, смърт,
не, не искам, любима,
от тебе деца.

***
В тревите газят
подивели от обич
сини върхове.

***
Върху челото
на тази нощ беззвездна
една светулка.

***
Птица и клетка,
както звезда и небе,
земя и камък.

***
Сини върхове
свалят в треви зелени
облачни ризи.

***
Я, кукувица!…
Но няма да я чуе
глухият старец.

***
О, нощен огън!
Към теб се извърнаха
слънчогледите.

***
Щурче разплаква
тази влюбена вечер.
Мирише на сняг.

***
Старото куче
посреща и изпраща
само нощите.

***
Мирише на сняг,
на бор, на огън, на кръв,
на свещ и любов.

***
Нова година.
Снегът е пудра захар
и ванилия.

***
Всички спомени
изведнъж стават добри.
Нова година.

***
Като ручейче
слиза от върховете
вечерно слънце.

***
Може да страдаш,
но не падай, а имай
съдбата на мост.

***
В гърло на птица -
облак, звезда и вятър.
Какво богатство!

***
Къщурки - гъбки
покрай бисер - речица.
И си живеят.

***
Котката стъпва
към небето, което
в птица живее.

***
Голият охлюв
носи върху гърба си
лъч от луната.

***
Славей и роза.
Той я възпява, а тя
дори не трепва.

***
Хм, пеперуда.
Крилете - огромни са,
а е нетрайна.

***
Писмо, в което
цъфти една усмивка
и вехне сълза.

***
Разминават се
минало и бъдеще.
Нова година.

***
Кристално утро
за мен, за кокичето
и за охлюва.

***
На прашен камък
почива в летния пек
водното конче.

***
Не съм самотен.
Тук при мен са винаги
моите мъртви.

***
Такава суша.
От жажда са пукнати
даже устните.

***
Есенна утрин.
Чувам стъпки и виждам -
крачи мъглата.