ДУМИТЕ ГОВОРЯТ
превод: Красимир Георгиев
ДУМИТЕ ГОВОРЯТ
Войник утолява жажда,
щом бие го знойна беда.
По руски, по български даже
казваме ние - вода.
На три разрежете самуна,
пъдете далече глад сляп…
И с руска, и с българска дума
казваме ние - хляб.
Нерви железни мъжки
закрилят народ и страна:
по руски, по български също
пушка е дума една.
Когато в атака тръгнем
за каузата ни добра,
по руски и български звънва
победният вик: „Ура!”
Ще доживеем победа,
празник нашир и надлъж
по руски и български ведър
със смисъл един и същ.
И в мирния час ще налеем
на масата чаши с вино:
по руски и български грее
чувство за радост едно.
След походи мощни свободно
ще литне над мирен всемир
на двата славянски народа
победоносният пир!
1944 г.
——————————
КАМЪКЪТ
Вода планинска рони камъка
и тъй в прашинка преобръща се,
летеж блестящ отново мами го
и към звездите пак завръща се.
Той старец-астроном зарадвал е
с искрата плаха на появата,
отново метеор изгарящ е,
в нощта следа за миг оставяйки.
Планетно вечно отчаяние -
в могъщи лещи отражение:
какво томително мълчание,
какво блестително падение!
1947 г.
——————————
АКО АЗ С АТОМ СЛЪНЦЕТО ВЗРИВЯ
Ако аз с атом слънцето взривя,
в духа на стихотворните сюжети,
оронени в гръмовната трева,
с билион звезди сълзите му ще светят.
Ще легне сред всевечен земен мрак
убито от фантазии светило…
Но в мрака ще те зърна аз и пак
ще свети обич прежна с нова сила.
1948 г.
СЛОВА ГОВОРЯТ
Солдат утоляет жажду
в знойные холода.
По-русски и по-болгарски
мы говорим - вода.
Разрежь на троих буханку,
чтоб воин в теле окреп…
По-русски и по-болгарски
мы произносим - хлеб.
Кроме железных нервов,
нам в помощь железо дано:
по-русски и по-болгарски
пушка - слово одно.
Когда мы идем в атаку,
над боем разносят ветра
по-русски и по-болгарски
воинственный клич: „Ура!”
Мы доживем до победы,
и встретит нас торжество,
по-русски и по-болгарски
смысл одинаков его.
Мы в мирный час ликовани
поставим на стол вино:
по-русски и по-болгарски
равно пьянит оно.
После могучих походов
пусть облетит весь мир
двух славянских народов
победоносный пир!
1944 г.
——————————
КАМЕНЬ
Водою горной камень точится,
потом в пылинку превращается;
ему лететь, как прежде, хочется;
он снова к звездам возвращается.
Он старца-астронома радует
несмелой искрой появления
и снова метеором падает,
след оставляя на мгновение.
Планет извечное отчаянье -
в могучих линзах отражение:
какое долгое молчание,
какое светлое падение!
1947 г.
——————————
ПРЕДСТАВЬ - Я СОЛНЦЕ АТОМОМ ВЗОРВУ…
Представь - я солнце атомом взорву
по ходу стихотворного сюжета;
оно, гудя, осыплется в траву
бильоном древних звезд - слезами света.
И ляжет вечным мраком на земле
погибнувшее в вымысле светило…
Но я найду тебя в кромешной мгле:
твоя любовь при жизни мне светила.
1948 г.
