Георг Хайм

превод: Боян Ангелов

Варели празни удрят се в стените
заоблени на корабите сиви.
Развяват шлеповете мътни гриви
и бесят ги в мазута сред вълните.

Два парахода с рев деня тревожат.
Комините им бръснат моста сводест.
Дим, смрад и сажди по водата бродят,
покриват я с нечиста, мокра кожа.

Под мостовете кораби рибарски
към нас изпращат своите сигнали -
барабанящи звуци демонични.

Напускаме мъгливите канали,
но свети сред илюзиите градски
маякът над комините фабрични.