Гийом Аполинер

превод: Иван Бориславов

ВРЪЗКИ

Въже, изплетено от викове.
Камбанен звън над Европа.
Обесени столетия.

Нации, свързани с релси.
Ние сме само неколцина,
които не разбираме пътищата
и ще протегнем ръце
един към друг.

Неистовият дъжд
забива своя гребен
в облаци от дим.

Нишки,
толкова сплетени нишки.
Кабел в морската бездна.
Вавилонски кули, превърнати в мостове.
Жреци-паяци…
И само една нишка,
свързваща душите на влюбените.
Други, съвсем изтънели връзки.
Прозрачната светлина на лъча.
Нишки, съюзи…

Аз пиша с единствената цел
да ви възпламеня,
о, чувства, чудесни чувства,
враждебни на спомените,
враждебни на буйните блянове.

Враждебни на всички съжаления,
враждебни на скръбта и на сълзите,
и на всичко,
което все още обичам.

СБОГУВАНЕ

Аз откъснах стръкче папрат.
Есента е мъртва, но мисли за мен.
Няма да се видим на земята,
но ухае времето на папрат.
Знай, че ще те чакам всеки ден.