Христо Ф. Попов

Из „Град Клисура в Априлското въстание” (1926)

Син на родолюбив и ученолюбив баща, на шестгодишна възраст Христо Данов бива заведен да се учи в Клисурското килийно училище. За година и половина Христо изучил всичко, що могло да му даде килийното училище. Баща му го завежда в Пловдив, да го остави да живее у свой приятел, за да може там да учи „по-високи науки” в „елинското школьо”.

Но не станало така, защото бащиният приятел отказал да го приеме. Връщат се баща и син в Клисура, дето Христо остава да учи при по-дълбокоучен учител. Но за негово нещастие, баща му умира и Христо остава на грижите на добрата си майка. И се започва оня мъжествен живот, върволица от страдания и неволи, но и от сполуки, които увековечават името на Христо Данов.

Как и къде Христо е сполучил да добие тогавашното образование, не ще излагаме. Ние искаме да поговорим накъсо за Христо Г. Данов като учител, писател и книгоиздател.

Започнал от Стрелча, продължил в Перущица, върнал се в Пловдив, прибрал се в Клисура, всякъде, дето Христо Г. Данов е учителствал, се явява като учител-преобразовател.

В Стрелча, дето според условията трябвало да остане само шест месеца, за късо време сполучва да спечели любовта и уважението на ученици и селяни. Първите си привързал, защото сполучил да ги обучава и възпитава без пръчка и фалага, а само с живото си слово, с другарските и приятелски обноски.

На вторите станал любимец, защото познал у едни тяхната духовна жажда, у други я събудил, а у всички се заел да я насити с вечерни и празнични беседи, та да ги приготви по този начин сами да могат да си я насищат.

Но минават като ден, дето се рекло, шестях месеца, връща се дякон Поликарп, отишъл на поклонение в Йерусалим, да си заеме мястото, а Христо Г. Данов не могъл да стои против условието, нито селяните, които толкова го обичат, да погазят думата си пред хаджи Поликапа.

Тогава селският първенец Ангел Маринов, който се ползвал с добро име между съселяните си, казал Данову:

- Учителю, ние ти платихме 1000 гроша за едно училище, а ти уреди две: едно дневно и друго вечерно, празнично. За тия твои трудове не можем да ти се наплатим. Господ да те награди щедро от невидена страна. Ние, неколцина селяни, искаме да те задържим и занапред, но страх ни е, учителю, да не си навлечем лоши думи от някои наши съселяни, които, както знаеш, не гледат толкова на науката, колкото на расото и калимавката. Ти, учителю, си чул, навярно народната поговорка „хаджия човек - половин Господ”. За това гледай засега овреме да се настаниш на друго място, па, ако е рекъл Господ, догодина ние може сами да те подирим.

В Перущица, дето Христо Г. Данов се настанява учител, след като напуснал Стрелча, той се явява като истински преобразовател не само на училището, но и на селските нрави.

Отначало той е имал да преодолее интригите на местния свещеник, който събирал да обучава едва 18 ученици, число просто смешно за доста голямото село, и искал да остави за учител сина си. С благоразумие и търпение Данов сполучил да се услови учител, за което съставил и подписал особен контракт.

Тъкмо в оная година и през ония дни, когато Данов станал учител, в Перущица се строяло ново училище, което не било още свършено, та той, с разрешението на селяните, заминал в Клисура в отпуск до св. Богородица (15-28 август).

Когато се върнал, тъкмо срещу св. Богородица, намерил, че училището все още се градяло много бавно, а забелязал и някакво брожение в умовете на селяните против себе си, плод все на интригите, сеяни от свещеника. Данов и сега понасял и търпял всичко.

Дошъл гроздобер и бил поставен при десеткарите на гроздето, да пишел колко товара и кораби грозде минават и да следи да не би турците да надписват. Тази работа Данов извършил с голяма полза за селяните.

Гроздоберът се свършил в края на септемврий, но училището още не било готово, та Данов заминал за Пловдив да купи полукръзите за взаимноучителните таблици, както и да се изпише от Габрово едно тяло от Неофитовите такива таблици.

Бавил се в Пловдив 7-8 дни и се върнал, но намерил, че работата по училището била съвсем прекъсната. Станало нужда да заплаши първенците, че ще отиде в Пловдив, ще продаде контаркта си на чорбаджи Стояна Чалъкова, ще си приеме заплатата и ще се прибере в Клисура, защото било вече късно да си дири другаде учителско място.

Това стреснало първенците, работите по училището били ускорени, пристигнали от Габрово и взаимноучителните таблици, и наскоро с водосвет се осветило училището и започнали учебните занятия.

Първият ден обучението започнало с 34 ученици. Подир десетина дни събрали се всичко 186 ученици - толкова могло да побере училището. Идвали и други, но тях учителят връщал, защото нямало място. Предстояла на учителя тежка и усилена работа. Според правилата на взаимноучителната метода, той трябвало да бъде учител, надзирател, показвател и пр.

И нашият преобразовател решил да извърши следното:

1. За да може още от самото начало да привлече и привърже към себе си учениците, трябвало, както в Стрелча, да изхвърли из училището плесницата, пръчката и другите наказателни средства, както и лошите обръщения към малките деца.

2. Даскал Неофитовите взаимноучителни таблици, на брой 60, написани на славяно-български език, съкратил почти наполовина, като изхвърлил из тях излишните повторения.

3. Съкратил тъй също и много от „заповедите” (командите), които според правилата на взаимноучителната метода, се употребявали прекалено много и с това се губело напразно време.

Тия преобразования улесняват вървежа на училището, скоро се добили явни резултати от добрата работа на учителя, та и самите бащи на учениците, поискали да „минат през там”, дето били минали техните деца, за да сполучат да втикнат в поясите си дивити - да станат грамотни люде.

И тук нашият учител-преобразовател сполучва да спечели любовта на селяните, да им повлия да променят нравите и обноските си едни към други, както да им вдъхне и мъжество да се опират на съседите си турци, които ги ограбвали и мъчили.

За това пък Данов си спечелил омразата на турците, та трябвало да, когато избухнала Кримската война, да избяга в Пловдив, дето бил отреден за помощник-учител на Константина Герова в епархийското училище „Св. Кирил и Методий”.

Христо Г. Данов е в решителния завой на своя живот. В Пловдив ще остане само две години учител. В 1855 г. ще издаде своята първа книга - календарчето „Старопланинче”. Ще учителства в родната Клисура три години, дето ще замени старовремското обучение в тамошното училище с взаимноучителната метода. Ще открие в началото на 1856-1857 г. дружеска книжарница в Пловдив, а в края на учебната 1857-1858 г. ще си даде оставката като учител в Клисура и ще побърза да отиде в Белград, дето да помогне на съдружника си Ячо Трувчев да се ускори печатането на четири дори книги наведнъж.

Ето го Христо Г. Данов в нов път, който му дава случай и възможност, защото той дири и единия, и другата, да служи не вече на един само кът от родината, но на Мизия, Тракия и Македония, на цялото племе като писател и книгоиздател.

Като писател той налучква най-въпиющите духовни и материални нужди на тогавашното време и заляга да ги осветли и да помогне да се задоволяват. Като книгоиздател той е горещ родолюбец и в своя „Летоструй” от 1863 г. пише:

„На това время само просветените народи имат добро бъдеще. Целий болгарский народ трябва да бъде народ образован, просвещен, добронравен. Само така щем да имаме светло бъдеще, само така щем бъдем достойни и способни, за да можем да си направями сами всяко нечто, а не да работим, както сега, само за просветените европейци. Но как можем да дойдем до всеобщо образование и просвещение? За това няма по-добро и по-лесно средство от прочитание добри книги.”

И заляга той цял живот да прави тия добри книги достъпни за народа си. И става корав и неуморим разпространител на добрите книги, препоръчва учители и учителки на училищните настоятелства, улеснява, съветва младежи да отиват да се учат в чужбина, изпитва не един път гонение и затвори, но нивга не падна духом, не изпита униние, не усети страх за себе си и не му се видя нито минутка тежък товарът, който бе нарамил, тежко - попрището, на което се бе посветил, защото изпитваше любов към родното племе, вярваше в неговата звезда и се надяваше твърдо, че ще дойдат и за него добри и честити дни.

И Бог благослови усилията му и му дари щастие да види и вкуси от свободния живот, настъпил за част от родните исконни земи.