Скиталец

превод: Литературен свят

След поражението на революцията от 1905 г. започна безпощадна разправа, за дълги години се установи гнетяща, тъпа реакция.

Реакционният политически режим породи у част от интелигенцията вътрешна, психологическа реакция, униние, песимизъм и упадък на духа, проявил се потребността да се открие забрава в нещо друго: търсеха сурогати в опиянението с вино, кокаин, полова разпуснатост, хазарт; мрачен покров покриваше замъгленото съзнание на разочарованите души, изгубили вяра в по-доброто бъдеще.

«Всичко е напразно и край на всичко» - приблизително с такива думи обозначаваха този дълъг период на отчаяние и горчив разгул.

Арцибашев, появил се в миролюбовото «Списание за всички» със «Смъртта на Ланге» и в «Съвременен свят» с разказа «Работникът Шевирьов», преди това бе работил върху дълъг роман, по това време отхвърлен от Миролюбов. Сега този роман авторът на части изпращаше в «Съвременен свят», където започнаха да го печата, без да знаят по-нататъшното съдържание на ръкописа.

Оказалата се «сексуалност» на романа малко смути редакцията, макар че по неволя се наложи да продължи печатането с надеждата, че същността на произведението не е в «това».

Но именно «това» създаде неочакван и необикновен успех на романа сред публиката, с болезнено внимание отнасяща се към станалите модни «проблеми на пола». Заглавието на романа, «съзвучно на епохата», беше «Санин».

Влиянието на това песимистично произведение, поставено от критиката «от другата страна на литературата», може би, въпреки намерението на автора, беше изключително «сексуално»: в живота се появиха «Саниновци», «санинци» и «арцибашевки».

Издаден като отделна книга «Санин» прогърмя по цяла Русия, сдобивайки автора със съмнително име, полускандална слава и много пари.

Младежта се увличаше по Арцибашев, тази нова тогава знаменитост: мислеха, че в «Санин» се решава въпросът за «освобождението на жените», че авторът е показал там себе си като нов «герой на нашето време», фатален красавец и победител на сърцата.

В действителност Арцибашев само мечтаеше да прилича на своя герой, но никога не беше такъв в живота.

По външност това беше нисък туберкулозен млад човек, на когото на туберкулозна почва някога беше направена трепанация на черепа, дарявайки го с голям физически недостатък - неизлечима глухота и неприятно звучащ, малко неприятен носов глас.

Наистина, в лицето не беше лош, но с грижливо поддържаната си, подстригана брадичка и със завити малки мустачки, желаейки поне отчасти да прилича на «автора на Санин», той се опитваше да си придава претенциозен оттенък, което не му се удаваше, защото в действителност Арцибашев съвсем не беше франт. Ходеше винаги с къса студентска руска риза, студентски формени панталони и кожени ботуши, макар че никога не е бил студент, а учеше в училището за живопис, тъй като искаше да стане художник.

Малко странната му, демократична външност със забележим физически недостатък вероятно малко импонираше на «разкошните жени» от санински тип, които Арцибашев неизменно изобразяваше в своите произведения и към които се стремеше в живота, но никога нямаше успех, за което им си отмъщаваше в своите романи, разкази и пиеси.

Физически обиден от природата и наред с това одарен духовно, болезнено самолюбив и нещастен в личния си живот, той вероятно вследствие на природните си данни беше винаги склонен към песимизъм.

Личният му живот в това отношение бе извънредно показателен: разказваше, че като млад бил оженен с измама, напивайки го до безпаметност. На сутринта отстранил натрапената му жена и повече никога не се срещнал с нея, въпреки, че имал от нея син, когото никога не беше виждал и не искаше да вижда. Момчето било много добро и фанатично обичало знаменития си баща, известен му само по снимки.

След такъв неудачен «законен» брак Арцибашев беше женен дванадесет години за жена, незабележителна с нищо, бил към нея съвсем не по «санински» любящ, верен и грижлив съпруг, написал за нея «Санин», прославил се, забогатял, но след като превел на нейно име голяма част от парите си, тя тутакси го оставила заради посредствен актьор с бикообразна външност.

Тъжен и обеднял, авторът на «Санин» се срещна в Петербург на многолюдна писателско-актьорска вечеринка с мъничка неработеща артистка и на другия ден се ожени за нея, поласкан от лекотата на победата си. Тази жена го изпрати до гроба, но казваха, че той не толкова я е обичал, колкото я е ревнувал, изстрадвайки пиесата «Ревност».

Такъв беше в «живота» известният някога писател Арцибашев, авторът на «Санин», болен и нещастен човек.

След «Санин», преведен на европейските езици и даже на японски, Арцибашев даде редица произведения с неизменния привкус на «сексуалност», но всъщност едно от друго по-песимистични: отвращение от живота и неизбежност на самоубийството - ето изводите, до които стигаха героите на последния му роман - «До последната черта».

До тази черта угасна и творчеството на Арцибашев, модният представител на упадъчната литература в мрачната епоха на реакцията - преди Октомврийската революция.