ХАЙКУ

Иванка Павлова

***
Котка на припек -
в тигровата си роля
в миниатюра.

***
Магарешки трън -
коронован владетел
на житна нива.

***
Да бъде гладък,
орехът бе пожелал
и стана жълъд.

***
Пих от потока.
Изрева океанът -
бил пренебрегнат.

***
Късен листопад -
нестинарска жарава
за танца зимен.

***
Своето яйце
кокошката довери
на калдъръма.

***
Обрано дърво.
Многодетната майка
сега без деца.

***
Славеят сипе
любовните си трели. .
Споменът боли.

***
Дете и куче.
Безмълвно разбиране.
Довери им се.

***
Капчица роса
в прежаднялата нива.
Малко, но много.

***
Дете в количка.
Възрастна жена с бастун.
Изгрев и залез.

***
Последна роза -
дрипавата принцеса
стана царица.

***
Черни облаци.
Слънчев лъч - златна шпага.
Потича синка.

***
Мъниче мишле
с хитростта си надвива
човека гигант .

***
Килната стряха
с лястовички в гнездото -
още е жива.

***
Домашни цветя -
като птици в кафези.
Сънуват слънце.

***
Гостенин от юг -
екзотичният бадем
сънува море.

***
„Благодаря ти”.
Цветето ме научи
на тези дума.

***
Гладното куче
ме близна, признателно
за късчето хляб.

***
Сняг. Черни клони
с неокапали листа -
наниз пендари.

***
Момина сълза -
изящна, ухаеща.
Красива печал.

***
Старинна къща.
Спомени обитават
празните стаи.

***
Дръвче - в скалата.
Силата на живота
на всяка крачка.

***
Кокичетата -
сълзите на зимата
през януари.

***
Куче и кокал.
Яростно оглозгване.
Кратко щастие.

***
Снежинки в калта.
Неизбежна прегръдка
на антиподи.

***
Крайбрежен пясък.
Само два чифта стъпки -
на мъж и жена.

***
Дупка в бетона.
Упоритата капка
е надделяла.

***
Куче и котка -
щастливи приятели
в домашен затвор.

***
Кон и кобила
слушат с допрени глави
гласа на кръвта.

***
Стълб с некролози.
Отвъдното напомня,
че ни очаква.

***
В парка - градинка,
заградена с въженце
от добри ръце.

***
Съзирам разум
и в дребното семенце -
ще стане дърво.

***
Роса-брилянти -
на всяко стръкче трева.
Разточителство.