Михаил Арнаудов

Той е лястовицата на народната революция, на преврата в умовете и в душите, който отвори вратите на свободата за нашето племе. Усвоил лозунгите на онова социално верую, той съумя да свърже космополитизма с национализма и да даде образа на българския герой, окръжен с лъчезарен нимбус за всички времена.

Той е поетът на живото българско слово, на художествената българска реч, която намира отклик у всяка българска душа. Песните му не са само литература за историка, паметници на културния ни живот, документи на едно преходно минало; те са нещо повече: повик на сърцето, глас на съвестта и протест на пророка - на пророка, който и днес ни заразява с патоса на чувствата и глъбината на убежденията си.

Няма други стихове тъй мощни, няма звуци, които пробуждат тъй сигурно толкова копнения. Кой не знае песните на Ботйова, кой не трепва всякога, когато до слуха му долетят тия крилати думи, напоени ту от нега, ту от героизъм, ту от възмущение? Поколения след поколения ще идат със своите жалби и радости, надежди и разочарования, но Ботйов ще запазва същата власт върху младите, която има и днес.

Но той не е само смел бунтовник и вдъхновен поет: той е една от най-омайните легенди на възраждането ни, чрез подвига на Радецки и трагедията на Вола. Сълзи текат от очите ни, когато си спомняме неговата жестока орис и четем разказа за прощаване с жена и приятели, за нечута храброст и разбити илюзии.

Тоя живот - минал тъй бурно и тъй светло - ще остане най-хубавият завет на Ботйова, на който младите ще се учат да работят мъжки за напредъка и свободата на народа и да мрат за идеалите, на които служи напредничавата интелигенция.

Ето петдесет години от смъртта му. И нищо не е овехтяло в мисълта, в настроенията и в поривите към правда. Доктрини и временни цели падат, за да изпъкне вместо тях дълбоко потаената стихия на човека, който слуша сърцето си, знае и обича народа си и става неговата говорна тръба за най-възвишеното, което го движи през вековете.

——————————

в. „Вестник на вестниците”, бр. 30, 2 юни 1926 г.