Пенчо Пенев

Един от неуморните и тихи труженици за светлото преуспяване на родната страна, родопчанинът Стою Н. Шишков почина на 26 декемврий 1937 г. в гр. Пловдив.

Роден през робството на 27 юлий 1865 г. в Устово, Ст. Н. Шишков остана до края на своя живот верен на родните планини, на родната Родопа, в чиито гънки и долини се тули най-чистата и най-ведрата красота от живота на българина.

Родопската област е живият музей на родната старина, там са спазени не само най-стари форми на българския език, но и най-чудни народни обреди, обичаи и носии. На изучаване на тази жива старина, Шишков отдаде целия си живот.

За Родопския край той беше не само апостол на просвета и знание, но и жив пример за осъществяване въжделени мечти на българския народ, на родопския българин.

Нямайки завършено нито средно, а още повече специално образование, което би го подготвило за трудната и отговорна работа що се наема доброволно да върши, Шишков, единствено на своята упоритост и здрав дух, който му подсказва пътя на самоволното отречение за благото на народ и държава, се отдава с всичката си душа и жар на едно дело, което днес може да бъде легенда, ако не е един чуден подвиг на културен и научен възход - осъществил по този начин личността на възрожденеца и смелия борец Шишков през най-превратни дни и времена за българския народ.

Стою Н. Шишков от самоук достига до най-меродавната и значителна проява на човешкия дух - става учен и то не посредствен и домашен - а надхвърля границите на родната страна. Не току-тъй той е член на Петроградската академия на науките. Неговите трудове по народоведски въпроси, фолклор, диалектология, езикознание, веществена и материална култура на българите, му осигуряват едно почтено място между самородните, между самоуците-учени у нас, което пък е белег за културната мощ на един народ.

За щастие българският народ може да наброи имена на мнозина ратници, приели самоволно кръста на народни учители, общественици и борци, които създадоха най-величавата епоха в историята ни - епохата на възраждането.

И Ст. Н. Шишков излезе от възрожденската епоха, и отначало само като учител бродеше родната Родопа, за да пали светлина в душите на бедни и прости, да възрадва и стопли угнетените и убити сърца, за да достигне до положението да бъде най-верен, най-самобитен и твърд страж на Родопа, изпълнил погледа на душата си с най-чисти и радостни минути от нейните красоти и неизучени дебри, за да ги направи достояние на наука и народ, на целия български и славянски свят.

На 1933 г. българската културна общественост чества заслужилия родопчанин за неговата петдесетгодишна дейност и седемдесет години от раждането му.

Издаден бе сборник под редакцията на проф. Б. Йоцов, Хр. Караманджуков и Г. Попратилов, в който взеха участие видни наши учени и професори, обществени и културни дейци, които възславиха делото на скромния и неуморен труженик на Родопа и Родопската област. В този сборник всеки ще види и разбере голямото научно и обществено творчество на Ст. Н. Шишков и голямата загуба, която претърпява българския народ и наука с неговата смърт.

Аз няма да изброявам научните трудове на Шишкова, нито пък ще разглеждам разностранната му обществена дейност - читателят ще намери за това книгата „Родопа и Родопската област. В чест на Ст. Н. Шишков за 70 години от раждането му и за полувековната му културна дейност”, София - Пловдив, 1935 г., но аз не мога да не направя следната констатация: народ, който ражда синове като Ст. Н. Шишков ще пребъде, каквито и да бъдат превратностите на неговата съдба.

Да се поклоним пред светлата памет на един голям български дух.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 10, бр. 376, 5.01.1938 г.