Херман Хесе

превод: Боян Ангелов

САМОТА

Странно е да се луташ в мъглата.
Сами - храст, камък, тревички.
Никое дърво няма познати.
Всяко е сам-самичко.

Пълен с приятели бе за мен светът,
когато животът ми бе още светъл.
Сега край мен само мъгли пълзят.
Не виждам хора, нито предмети.

Наистина, не съм срещал сирак,
който тъмнината да не познава.
Той тихо в неизбежния мрак
от всичко се отдалечава.

Странно е в мъглата да плаваш.
Животът значи самотен храм.
Никой другия не познава.
Всеки е сам.

МИНАЛО

От дървото на живота пада
над мен лист по лист.
О, замаян свят на наслада,
как правиш ме чист!
Как ставаме примирени
в пияния ден.
Всичко, което днес е пламтене,
утре ще бъде тлен.
Скоро вятър ще забучи
над гроба ми запустял
и над сина, устремил очи
към майчината печал.
Очите й искам да видя пак -
звездите ми пътеводни.
Всичко потъва в смъртен мрак
и нощите са свободни.
Само вечната майка остава
там, откъдето сме изпратени,
и с пръсти игриви очертава
във въздуха имената ни.