ЛЯТО
Из „Пролетен полет” (1960)
ЛЯТО
Премина дъжд.
Натегна равнината
и в златен кръг приведе клас налят.
Прихвана я от две страни дъгата,
подобно кош, препълнен и богат!
***
О, бурята от векове
със електричество си свети…
А ние в свойте стихове
едва мъждукаме, поети!
***
Ти казваш:
- Остави глупаците,
внимание не заслужават!
Но как да стане? -
Те самите
не те оставят…
***
На Ат. Далчев
Когато хората умират,
оставят своя тишина.
И тя в сърцето се побира.
Така умира и деня!
ЕСЕННА КАРТИНА
От хоризонта духа остър вятър
като от незатворена врата…
Протяжно хлопат клоните в гората,
лъщи жарта на жълтите листа…
Поспря на завет на една падинка
излезналите съчки да сбере
старица.
Запламтели паяжинки
я топлеха… Не беше й добре!
Когато на баирчето застана
и постоя на залеза така,
наместо съчки,
бавно насъбрани,
държеше паяжинките в ръка…
И цялата облечена във черно,
с това потрепващо лице
не бе ли тя прегърбено дръвце,
люляно равномерно?
И само на върха - едно листо…
Последното, последното бе то!
