ПЧЕЛИ
ПЧЕЛИ
Мойте пчели са моята стража.
Вдъхновението ми пазят.
В тоя свят на модерни
и страшни оръжия
да не съм беззащитен.
думата си да кажа
и пчелното ми селско царство
лета и пролети да завладее…
Сражават се мойте пчели.
Верните ми копиеносци.
Но хвърлят ли копието си остро,
назад не се връщат
при мене.
Умират безименни и неизвестни…
Но аз продължавам да пиша
за цвят, за обич, за бащина стряха…
И тъжни са моите песни
понякога.
Тъжни са. Колко много пчели
в кошера ми умряха.
1972
ДЪЖД
Намаля на Сазлия водата,
щом циганите-кошничари
поженаха саза.
Издигна се птичка до облака.
Моята болка му каза.
Огря ме светкавица. Дъжд заваля.
И сега върху мене се леят
щедри чучурчета като свирки
от камъш и от захарна тръстика.
Всички помпени станции пеят.
Аз вървя под небето изправен
и окъпан от много Сазлийки,
ще достигна до село Преславен.
ГЪЛЪБИ
Градушки, ветрове и суши.
Цветя от задуха умират.
Войни, големи или малки,
в сърцето ми не се побират.
Догоря като огнище
Виетнам и още пуши.
Така е нажежен простора,
че може даже от светулка
да пламне сушата повторно.
А толкоз нежен аз се връщам
от Гълъбово тази вечер!
Нахрани ме гугукащ гълъб
с трохи от детска престъпулка.
И сит съм, подмладен за дълго
с гълъбова нежна сила.
Люлея се на детска люлка
и облака ми е закрила -
сгъстена пара от Сазлия.
На пара никой не разчита.
И в тази равнина, където
слънчогледовата златна пита
се върти като тепсия,
аз дали ще оцелея,
и гнездо на гълъб под небето
за Гълъбово като пея.
СЕЛЯНИН
Не съм се родил на нощта в тъмнината.
Затуй не обичам студената нощ,
в която разбойникът само пресмята
какво е спечелил по пътя си лош.
Утеха съм аз на жена работлива.
На топлото лято в пръстта съм роден
и най ми е драго в узрялата нива,
когато посрещам големия ден!
ЦВЯТ НА ТОПОЛА
През юли един зимен ден се повтаря -
най-хубавия, в който казва пчеларя:
ще има роени пчели,
ако сняг през деня завали.
Сякаш някой тополите брули.
Снежен рояк неусетно излита -
виелица бяла от снежни пчели.
Няма кошер за тях. Има восъчна пита.
Земята мирише на сухи треви,
на пожъната нива, на лайка…
И никой не може да ги улови,
ще се пръснат рояците.
В стаите влизат. Въртят се по ъглите,
майка си търсят и моята майка.
Аз съм дете.
Снежен рой ме върти и не мога снежинка
с ръка да си хвана. Да ме отнесе
извън прага на времето.
Неуловимото бяга.
