Георги П. Стаматов

Конкурс за първа хубавица в света.
Раздвижиха се жените.
Не могат да бъдат две - една, а тръгнаха хиляди от всички краища на земята.
Събраха се в престолния град - избраха.
16-годишна. Разцъфтяла пъпчица, скрита досега от хорски погледи.
Най-красивата между милиони. - и най-невинната.
Бисерът на Твореца.
Писаха за нея - преди пътувания на венценосци, велики открития, народни катастрофи, смъртта на знаменити учени.
Поети, художници, композитори посветиха й вдъхновението.
Оди, маршове, портрети, бюстове по витрините в най-малки градове на двата свята.
Издигнаха трон на широко поле.
На него тя.
Слънце - обиколено от звезди - другите кандидатки.
Мълчалива. Никой не се докосваше до подножието й.
Черквата я благослови. Монарси приветствуваха. Армията оглушаваше с „ура”. Народът възторжено акламираше.
Уморена, тя се оттегли.
Щастливците се разотидоха - да разгласят славата й и се похвалят, че са видели богинята на земята.

*
Усамотен замък на непристъпни скали сред девствени гори.
Никакво знаме - символ на временни величия - не се развява на него.
В разкошен салон - седи - той.
Не цар на почивка от народа си, не прочут пълководец над кървави мемоари, не гений до ново изобретение.
Съобщения с шумни столици са прекъснати.
А там държавни глави, правителства, интернационални банки - чакат неговата дума, лека усмивка.
Никой не смее да го безпокои.
Бог. Видим - незрим сега.
Сам. Той.
Златния Телец - остарял, окапала коса, изкуствени зъби. Всичко човешко - фалшиво.
Спокоен - но ето се усмихва.
Вратата се отваря - в салона в евино облекло бавно влиза и се покланя - богинята на земята.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 2, 18 януари 1930 г.