Александър Божинов

Ние имаме вече две дружества на младите художници - „Д-во на независимите художници” и „Д-во на новите художници”.

В тазгодишната ІХ-та художествена изложба дружеството на „независимите художници”, както и в миналите изложби, не даде да се почувства „независимостта” на неговите представители. Напротив, те са представени като твърде зависими в своето творчество и откъм сюжет, а също и от към средства за изобразяване.

Отделни някои членове на това дружество, може би, ще трябва да се прехвърлят в друга група, за да проявят там своето „независимо творчество”. За това има данни.

Малко по-инак стоят „новите художници”. И те не са „независими”, но с право се наричат нови, защото застъпват онова течение в изкуството, което новото време роси и се старае да култивира. Не казвам „да наложи”, макар че на някои от представителите на това изкуство им се иска да го наложат, като единствено възможно изкуство за времето и за бъдеще - като творчество на новия човек.

Че новото време: на техника, на усилен темп, на изострени нерви, на нова наука, на отместени схващания, на търсена свобода и на диктатура - едно време на един нов строеж и нови форми, ще се отрази и на изобразителното изкуство, но пак това изкуство нито ще се отрече от красотата на природата, нито ще се машинизира - големият творец пак ще си остане голям съзерцател, едно голямо дете - да се радва на всичко, което примамва погледа му.

Канонът о който се придържат художниците на новото време - да карат зрителя да гледа рибата зелена, майката на художника да изглежда на идиот, а вазата крива и обезателно със слънчоглед в нея, рибарите да са без глави, а лодките да приличат на плувнали във водата краставици - няма да задържи това изкуство в историята, като творчество на една генерация, дълбоко заразена от духа на времето, а като един шаблон, най-достъпен за всяка категория любител на изобразяване.

В днешното време на спекула и търговия с всичко не е пощадено и изкуството. Тая спекула поддържа специално „художници”, които „творят” и по внушение на самия търговец и фабрикуват едно изкуство, което минава, като захванете от „кубистично” и свършите със „сюрреалистично”.

Тая спекула поддържа също списания и художествени критици. Те са идеолозите и популяризаторите на това бедствие.

Младите, на които липсва лично творчество, най-много се заразяват от това изкуство. И понеже списанията, чрез художествената репродукция, им поднасят сюжета готов - заразата е сигурна.

В работите на нашите „нови художници” личи твърде много това книжно спекулативно влияние. Дори и на явно даровитите от тях.

На младия е простено да греши и да се влияе - това е вярно. Но ако художникът изгуби самокритиката и самоконтрола - той е загубен - ще си остане един шаблонен изобразител - възхвален и пожелан само от снобистите и от лукавата им посредствена критика.

По тия причини много от явно даровитите художници в тая група, каквито са скулпторите Далчев и Фунев, изпадат под това книжно художествено влияние; и живописците Вера Лукова, Вера Недкова и Ст. Венев са също жертви на това влияние.

——————————

в. „Литературен час”, 02.10.1935 г.