Санда Йовчева

Живеем в неспокойно време. Крупни събития, каквито са войните, помрачават спокойния ход на нещата и много човешки постъпки, действия и прояви изведнъж се очертават на фона на мътното време с рязко противоположния си характер.

На бойното поле е човекът-саможертва в изпълнение на войнишкия си дълг за общо благо.

Вътре в страната, далече от писъка на куршумите и смъртта, изпъква и се очертава практичният човек. Хиляди възможности за изкористване на събитията и моментите за лично благо, като паяжина замрежват живота и там, в средата, с изострено смукало, бързо заема мястото си паякът-спекулант.

В неговото съзнание, погълнато от грубия интерес, засяда мисълта за преходността на сегашното световно положение. И става това, което българската пословица казва: „в мътна вода риба лови”.

Като епидемия той кръстосва страната, заразява духа на народа, трови го, измъчва.

И ето, в това време на чудовищни грижи за материални блага, когато се оматериализирва грубо животът, един остава вън от покварата на своето време, вън от грубо-материалистичните стремежи и алчност на мнозинството от своите съвременници - писателят, човекът на изкуството.

Само той не затъва в блатото на материализма. Той стои твърдо на своя пост и продължава да служи на българската култура. Неговото дело приема характер на един истински героизъм.

Картинните изложби, книгите, които излязоха тази година у нас, сочат, че само изкуството като вечен страж бди над скрижалите на великите идеи и истини на човечеството.

Писателят напомня на всички за обществен дълг, за любов между хората и че народите се обезсмъртяват не с милионите, които отделните личности натрупват, а в творенията, които писателите безкористно създават.

в. „Литературен живот”, г. 2, бр.2, 30.01.1942 г.