Александър Филипов

ГРОЗД

В твойте тъмнокървави зърна
слънчев мед и радост е наляна,
в тебе спи разискреният блян на
златна светлина.
Светъл дъжд в дни знойни е росил
твоята умора сънножадна,
ненаситен ти си пил прохладните
бисерни сълзи.
Ти си пил небесна синева,
пламъци и разтопено злато
от лъчистия потир на лятото,
в тебе е заключен бистър звън.
В кървавопрозрачния ти сок
греят чисти бисери и песни,
сред умората на тъмна есен
ти разискряш минал летен сън.
И като желание блести
в злия чар на пламенното вино
радостта на пролети невинни,
шеметът на сладостни мечти.

ВЯТЪР

Небесата развихрени, тъмни,
плискат остростудена вода.
В тази есенна нощ под дъжда
само ти бродиш, вятър бездомен.
Ти си скитал в горите засипани
с помъртвели, ръждиви листа,
по безкрайни поля, в самота,
ти си плакал, уплашен и дрипав.
И помръзнал, и морен при нас
ти сега дириш подслон…
Като куче бездомно ти виеш,
вятър, призрачен бродник в нощта.
Спрял пред всеки дом, всяка врата,
ти неспирно ридаеш и молиш,
увенчан с позлатени листа.
Само плачеш, помръзнал и морен.
В тоя час
ти пронизваш във мен тишината,
ти убиваш съня ми…
Тишина, самота.
Ето стон, ето призрачен звук.
Някой чука.
- Кой е там?
Кой си ти?
- Аз съм вечният, старият вятър.
Отвори ми.

Аз отварям пред тебе прозореца
и те каня със милост - о, влез,
знам, ти идеш от мъртви поля,
от далечните пусти простори.
Влез при мене без жалби, без плач,
забрави свойте есенна горест,
отдъхни на креслото, заспи,
в мъдър сън бавно угаснал!

ГРАДИНИ ПОД ДЪЖДА

Дъждът разплита среброструйни мрежи
над морните от летен зной градини.
Пробуждат се усмихнати цветята
благоуханни, жадни и разкриват
с молитва чиста своите невинни
душа за светлата небесна радост.
О, влага, о, прохлада благодатна,
прозрачна и упойна като вино.
Цветята тръпнат кротки и щастливи.
Блажени, Господи, са небесата,
що ронят щедри в сънните градини
алмазите на светлоструйна нежност.

INTERIEUR

Тихата стая мълчи и сънува във мрака
на безутешната вечерна тишина.
Нейната тъмна душа е изпълнена с моите мисли,
нейното тежко мълчание - с моите думи.
Тя ме сънува и в нея заключени пламват пак
дните и черните нощи на моя живот; и нещата;
радостта и скръбта на сърцето ми.
(Аз съм душата на тихата стая.)
Бавно възкръсват призраци, спомени за
първата моя любов, за нея, далечната и ненагледна,
тук аз целувах нейните бистри очи
и мълвях нежноизмамните думи на вечна наслада.
Ето леглото на сънни видения - и на угаснали
радости от нейната плът.
Ето масата, на която аз пиша своите чисти поеми;
и огледалото - извор хладен и мъртъв -
в него спи отразено лицето ми,
като сянка на нежен Нарцис в среброструйната бистра
прозрачност на тиха вода…
Ето всички неща, всички мисли и спомени мои
спят в душата на стаята.

——————————

сп. „Златорог”, г. 10, кн. 1, 1929 г.

МОЛИТВИ

1.

Милосърдната майка - нощта
твойте чисти очи пак целуна;
в златна люлка от сънна мечта
те люлее омаята лунна.
Ти заспиваш, затваряш очи
за нещата и ангели плават
над съня ти; блажени лъчи
те унасят в неземна забрава.
Тишината приведена бди
над душата ти благоуханна
и далечните, вечни звезди
сплитат в твоя блян сребърен наниз
от невинност. Щастливи звънят
в тебе спомени, песни;
ти пак радостно виждаш в съня
свойта пръвна родина небесна,
светлината на Божия рай.
И в сърцето ми химни се раждат,
ти си светъл блян в мене изгрял,
мое мило дете, моя радост.

2.
Някога бях светъл ангел в твоя рай;
ти ме прати сам през бездните на вечността
в лоното на земния живот.
Аз живея. И
в мойте дни и тъмни нощи винаги
свети споменът за тебе, Господи,
за далечната родина в небесата.
Чистият алмаз на младостта угасна във нерадост,
буря прекърши моите бели крила.
Боже мой, аз съм беден, сразен ангел.
Земните страсти тежат, гаснат смразени
в сърцето ми бляновете, които
Ти ми даде, когато печален оставих Господния Град.
Аз вървя уморен из смрачените тъжни лъки на съдбата
и нося в себе си като чист бисер светлия спомен за рая.
Във ръката ми е златострунната арфа,
във душата ми светят помръкнали химни,
горестно отразени в моите песни.
Благослови ги, Господи, да звучат като песните на херувими.
Целуни мойте радости, моята скръб
и да бъде тя светла, не безнадеждна.
Благослови със любов и невинност дните на моя живот.

3.

Майко Божия, девствена лилия,
о, Мария, над нас се смили!
С кротостта си безгрешна закриляй
светлините в сърцата ни зли.
Учителко чиста,
в земни страсти пленени грешим,
озари тъмните ни души
със любов непорочна и бистра.
Наша майко небесна, Мария,
милосърдна утеха ни дай.
Твойта милост е сладостно миро,
извор на благодат.
Сред тъмите на нощ неизбродна,
в самотата на призрачен час,
Богородице,
бди над нашата черна печал,
осени с мир и нежност душите ни.

——————————

сп. „Златорог”, г. 10, 1929 г.

Стиховете са публикувани под псевдонима А. Вежен. бел. ред.