EХО ОТ ЛЯТОТО
ЛЯТНА ВЕЧЕР
“Аз нямам ни едничък хубав спомен
от мойте детски дни…”
Асен Разцветников
Синът ми тича през треви и люлки,
понесъл от смеха стрели.
Бензинов синкав здрач вали
и слиза с него първата светулка.
И нещо свидно в мене трепва. Жътва!
Там някой хлябът ми със пот
изкарва. Ляга златен сноп
и детството пред мен възкръсва.
Пак тръгвам с мама. Ниви стръмни, чужди
очакват свисъка на сърпа.
Небето маха топли кърпи,
а задухът тежи над утрешната нужда.
Събирам паднал клас и сълзите на мама,
вали на пластове солта.
И все ме мъчи мисълта -
баща ми на гурбет защо остана…
Отлитна детството ми - птица бяла.
Забравям лошите неща.
Но пламъчето във нощта
и днес ме връща към една раздяла.
САРАФОВО: ЛУГА, КАЛ, ГРОХОТ
Тук няма злато тежко и търговци,
Калта и лугата са златни. Август.
И ние, новите изнежени летовници-
писатели, избягали от славата -
като малачета на куп налягали сме
и плаваме във лугата солена
с очакване за здравословно стягане
и радост за душите си ранени…
А после прави, черни със калта лечебна,
приличаме така на мегалити странни,
загледани в планетите далечни…
И сякаш сме космически посланици.
Изложени на слънце златно с часове,
във себе си натрупваме природа -
любов, която губим в градовете -
в панелки и в подземията на живота.
Но миг небето в грохот адски се тресе
и самолети мощни нежната му риза
раздират… И към нашите изкаляни нозе
като парцали - бели чайки, слизат…
И тъй додето нови грохоти разпарят
небето и слуха ни, който е обречен
вместо да слуша шепота на папрат,
да слуша взривове от топ небесен.
ТАЛВЕГЪТ
На сал, по средата си - в талвега дунавски.
Усещаш, което тече и се движи със теб…
В косата ти вятър, в очите ти: рибни муцунки,
и конче с крилца, и комар или клон непотребен.
Човек на брега сред камъшите вика отсреща -
съседът вековен ти маха за поздрав.
Изпращаш му кончето - жив хеликоптер във отговор.
И този жест, всичко това те подсеща,
как тази река неведнъж си минавал:
със поглед, с русалки във мислите. И истински
в Голямото републиканско плаване…
Когато реката и ние оставахме чисти…
Годишното републиканско плаване… Помня
борбата кой пръв да доплува оттатък -
да спре хронометъра хладен. И спомен
да има - как пием таниново вино с приятели…
Замръкваш и виждаш отгоре един похлупак -
звездите с реката искряща на Млечния път.
В нощта ще сънуваш незнайно как, че
Той - салът на времето, в твоята плът е…
Наяве - в средата си, в талвега, мили човече.
Животът е рибката златна - поема те…
С юздите си нежни те води към нещо обемно.
Към талвега жив на Вселената вечна…
В КРАЯ НА ЛЯТОТО
Въздухът лепне - тъй зрели са дините.
Лятото тънките съчки все още кладе.
В кладенци хладни виното стине.
и слънчогледов прът яхва дете…
В три цвята се вижда отгоре морето:
ивица носеща черно, а всъщност са
водорасли зелени. Морето повръща
след лятото всичко от него поето…
Тъй нежно-зелена е втората ивица,
напомня поляна от вятъра диплена.
Далечното синьо с небето се слива.
Но следва извивката земна възпитано.
Брегът е ронлив и открива скалите.
Те скърцат от белите зъби на вълните
нахапани - сякаш глутница кучета…
Няма затишие тук, няма я скуката…
Трактори сриват горещи стърнища,
храсти и бурени. Птици вървят
плътно в браздите, буците нищят.
Рано е още, рано за дългия път…
Вятър следобеден вдига внезапно морето,
лодки се връщат отново без риба.
Старец на дворчето кърпи серкмето си,
вика по кучето лавнало: стига де, чиба…
