Медея Кахидзе

превод: Анастас Стоянов

КОГАТО ОБИЧАМ

Когато обичам - тогава
душата ми в радост се къпе,
и всичко тогава обичам,
и всички неща ми са скъпи,
и весело пея и тичам
тогава, когато обичам.

И всичко е мое тогава,
планинското ехо е мое,
и аз като къс боровина
горя и забравям покоя,
и вредом, където премина,
аз мисля, че всичко е мое.

И влюбена крача и пея,
стопанка на въздух и суша,
и весел ме смях оглушава,
на листите говора слушам
и мой е живота тогава,
и влюбена крача и пея.

Когато ме някой обича,
приличам на купол в небето
и искам да стана камбана,
да звънна в зори над полето,
на всички усмивка да стана,
когато ме някой обича.

Когато ме никой не люби,
тогава е празно сърцето,
тогава аз чувам как плачат
цветята далече в полето
и тъжна под слънцето крача,
когато ме никой не люби.

Обичана искам да бъда,
да бъда мечта аз самата,
очаквана да съм. да тичам
и вечно в любов да се мятам,
аз искам сама да обичам,
обичана искам да бъда…

***
Нима е нужно жалби да редя,
че в мене рана с остър меч направи?
Че мина като сянка - и следа
по росните градини не остави.

Угасна като залез моя ден,
от моята усмивка - здрач остана. -
Нима съм извор аз, та върху мен
от твоя меч да не остане рана?