Нанка Врачева

Прага на къща-музей „Яворов” в Чирпан, с притегателната сила на безкрайния свят на поета, пристъпват и българи, и чужденци. Свят-творчество, пазено ревностно с доживотна отдаденост тридесет години от Димитър Данаилов - директор и уредник на музея.

Данаилов, сам изминал трънливия път на поет, е роден на 3.12.1921 г. в Чирпан. Възпитан е от майка - учителка, която предава своята любов към книгите и на децата си. На петгодишна възраст Данаилов се научава да чете с разбиране към прочетеното. В училище се учи отлично. Отрано се среща с творчеството на Яворов.

Той споделя: „Второ отделение. За училищното тържество учителката ме подготви да рецитирам „Арменци”. Не зная как съм го казал, но развълнувани родители се разплакаха. Аз също се разплаках, прегърнах мама радостен и щастлив.”

Първо детско съприкосновение и любов към творчеството на Яворов, което остава до края на земните му дни. То бележи и първите му творчески стъпки още в прогимназиалните и гимназиалните класове - разкази, помествани в училищното списание „Багри”.

Знае наизуст поетичното творчество на Яворов, изнася доклади за него, декламира стиховете му на училищни и градски тържества, рисува го. Продължава образованието си в Софийския университет - Славянски филологии, където впечатлява професорите с познанията си, интелигентността и прекрасния литературен език.

Тук изгражда литературен кръжок заедно с Давид Овадия, Иван Давидков, Вътьо Раковски, Павел Матев. Издават в. „Студентска трибуна”, на който е и коректор.

След завършване на университета е учител в Раднево - ярко открояваща се личност между учителите. Активно участва в културния живот на града. Учениците му са благодарни за дареното им душевно богатство, за отворените им очи за красотата, за непреходните човешки ценности.

Учител, „намерил разковничето в работата”, не остава незабелязан от инспекторите на МНП. Високата оценка го отвежда във Втора мъжка гимназия в Стара Загора. За момчетата той е неповторима личност с уроци-вълшебство, ерудиран, взискателен, ценящ достойнството им.

В края на учебната година те го вдигат на ръце и скандирайки името му, го носят в училищния двор. Рядко случваща се ученическа любов, доказваща превъзходността на педагога!

В града ръководи литературния кръжок „Г. Бакалов”, лектор е към читалище „Г. Бакалов”, пише стихове, отпечатвани в национални и регионални вестници и списания. Участва в много литературни четения и празници на поезията в цялата страна. Става член на филиала на българските писатели. Преподавател е в институтите за прогимназиални учители в Стара Загора и за две години в Хасково.

Завръща се в Чирпан. Работи в къща-музей „Яворов”. Посреща и омагьосва посетителите с дълбок, обаятелен глас, с образно и поетично слово - пълно познание на Яворовото творчество, на живота му. Глас - затрогващ, оставящ посетителите безмълвни, с притаен дъх, призоваващ гордостта и почитта им пред гения, да скътат в емоционалната си памет това усещане за цял живот.

Той допринася за международното признание на Яворов в много страни, поддържайки контакти с творци от тях. Сам споделя: „В този музей контактувам с целия свят. Защото името на Яворов е известно навсякъде. Къде другаде щях да видя и разговарям с Назъм Хикмет, с Пабло Неруда, с Паустовски, който казва: „Вие знаете ли, че има място на земята, където и въздухът има душа…”

Данаилов издава три поетични книги: „Милиони гълъби”, „Тракийска луна” и „Незаключена врата”. В памет на поета с артистичното име Моряка, Община Чирпан, Фондация „Яворов” и къща-музей „Яворов” издават: „Молитва към човека”, „Хляб и чаша вино”, „Лунен кладенец” и „Моряко, стани!” - сборник от спомени за него. Бил е член на СБП, Почетен председател на Фондация „Яворов” и един от основателите й. Почетен гражданин на Чирпан (посмъртно).

Той носеше тегобата на живота си от заболяване, което все по-упорито го заставяше да се движи приведен към земята, но всички оставахме „недорасли за приведения му ръст”.

На 11 декември 1992 година, на пешеходна пътека, нелепа смърт отнема живота му. Той обичаше хората и те го обичаха. Затова в парк „Яворов” в града има паметен знак с барелеф с неговия образ - дело на приятеля му художника-скулптор Владимир Кондарев.

Всяка година гражданството почита паметта му с обществени прояви. Новосъздаденото читалище, пенсионерски клуб, улица в града, зала в читалище „Яворов” носят името му - заслужено присъствие на Моряка в живота на чирпанлии.