Владимир Полушин

превод: Борис Вулжев

На сина ми Владимир

Какво ли виждаш в първите си сънища,
чии видения, разбити в сенки?
Загадъчно очите детски тънат
в импулси нервни - като ято мренки.
Какво ли в детските ти сънища трепти
от бащината кръв и паметта народна -
тя вечно вае твоите черти,
които на славянските са сродни.
И защо от люлчината песен -
от недетски грижи осенен,
твоето сърце е като в треска,
сякаш имаш път непокорен.
Плачеш и въздишаш все за нещо,
нощите пронизваш с остър вик.
Или стъпил на земя гореща,
болките й преживяваш в миг?