Мара Белчева

Синя, бяла бродерия
нарисувала лехата.
Насред село, край реката,
славей пее и се крие
в люляка покрай плета.

Менци носи бяла Рада
със запретнати ръкави.
Пес със пес в праха се дави -
ей задава се и стадо
в златото на вечерта.

Вратните се вред разтварят, -
чорлави деца и боси,
всяко си коматя носи. -
Ратаи и господари
срещат пъстрите стада.

Сенки слизат ароматни,
нашироко разпрострени,
в нивите благословени
и сред облаците златни
ей усмихва се нощта.

——————————

в. „Литературен глас”, 24.02.1929 г.