СОНЕТ
СОНЕТ
Далечната повяхнала градина
обкичиха с гирлянди от светила,
събраха свят от градове, села
и загърмяха - „Иде властелина!”
Избухнаха со хиляди гърла -
веселие низ цялата родина.
Корони, скъпоценни труфила…
Ала наскоро този шум замина.
Замлъкнало днес цяло общество…
Тревожно само някой ще запита:
„Ще плащаме добре. - Ами какво? -
Министър Z. за хубаво не скита -
дали не готви ново тържество?”
Родино моя - „царщино” честита!
——————————
в. „Българан”, г. 5, бр. 5, 16 ноември 1908 г.
ПРЕДЧУВСТВИЕ
Люлеят ме вълни на златни класове.
Кой тихо ме зове из тихи далнини?
В безбрежните страни на хрупки блянове -
най-нежни цветове от детските ми дни -
из тихи далнини кой тихо ме зове?
Привечерта мълчи. Сияние трепти
в последните лъчи. На моите мечти
вълшебството звучи. Изгряват две очи
под ширни висоти. Възмогнат дух лети
към тайни брегове. - Тъми и светлини. -
Из тихи далнини кой тихо ме зове?
——————————
в. „Българан”, г. 5, бр. 30, 23 май 1909 г.
ЕПИГРАМА
На един поет
Вий пишете двама за зима,
за снежни полета и скреж!
Допирните точки ги има,
но туй се нарича грабеж!
——————————
сп. „Смях”, г. 2, бр. 28, 11.12.1911 г.
НА АФИШИТЕ ИЗ ПАРИЖКИТЕ УЛИЦИ
Aфиши пъстри по колоните,
напразно погледа ми гоните,
напразно тихо ми ромоните:
- Кажи, приятелю, ах, пак ли ти,
кога на театра пламнат факлите
и запустеят вън салоните,
ще си далече от спектаклите,
които дават примадоните?
Aфиши пъстри по колоните,
вий гледате да се отсрамите -
благодаря ви за икрамите (1),
душата ми не ще измамите!
Канете тая вечер другите -
крилатите или влечугите,
че аз съм скаран със ленчугите, -
афиши пъстри по колоните!
Париж, 911
——————————
сп. „Смях”, г. 2, бр. 29, 18.12.1911 г.
1. икрам - почит. бел. ред.
ХОРЕЙ
Аз обичам този вихрен бяг
на две срички, които се гонят,
за които има нейде бряг,
там де звънки римите се ронят.
Аз обичам тоя сладък зов,
който лъха в песните нехайни,
оросени с младост и любов -
песните на твоя майстор Хайне.
За това, утеха ли ме грей
или в тъмна безнадеждност тлея -
аз чрез тебе, пламенен хорей
ту възпламвам, ту се горко смея!
——————————
сп. „Смях”, г. 2, бр. 47, 22 април 1912 г.
?
Тиха вечер във тихо смирение
догоря там на жертвеник тих -
(Тука, Музо, да турим тире ние
и да минем към следния стих).
И нощта беззаветно пленителна
не плени ли сам месецът блед?
(Тука, Музо, една въпросителна -
и да свършим със вторий куплет.)
Ала светлата нощ се нагрочи и
в тъмни грани заплака дъждец…
(Тука, Музо, в едно многоточие
да въздъхнем и спрем наконец!)
——————————
сп. „Смях”, бр. 108, 13 ноември 1913 г.
