Никола Инджов

За книгата на Керка Хубенова «ЛЪЧИ ОТ ГРАДА НА ЛИПИТЕ»

Град на липите, Град на поетите…
Това е Стара Загора - вековечно средище на цивилизационни епохи. Обаятелни са тук следите на антични и классически култури, съхранени в музеи, галерии, библиотеки, черкви, джамии, синагоги. В този цивилизационен пласт присъстват и незабравими хора, измежду тях са и героите на Керка Хубенова.

Както споделя самата тя, «те са, колкото значими за мястото, където са родени, от което тръгват, или са израснали; или са го споделили в едни отрязък от годините си; толкова и важни за света, в който живеем - с оценката си за него и посланията, които имат към него».

Почти две десетилетия тя е избирала символните свои съграждани и сега ние, нейните читатели, с техни очи поглеждаме времето, което вече се превръща в историческо минало.

По начало Керка Хубенова е поетеса, изкушените от мереното слово имат склонност към лирика като нейната, изпълнена с елегични чувства, с пасторални пейзажи от равното Загоре, със живителни повеи слънчасал подбалкански въздух.

Като журналистка обаче е трябвало да преодолее специфичното гравитационно поле на масовата информация, за да избави многоликата галерия на своите герои от елементарни сюжетни находки и сензационни новинарски фабули. На това свое повседневно поприще Керка Хубенова не извежда нито един герой, «звезда» в баналния - да кажем, в чалгаджийския - смисъл на понятието.

Но книгата й не е лишена от хора с аура, те са цяло съзвездие старозагорци, което придава на авторската идея обществена стойност. С други думи, пресъздаването на човешки съдби, показани като мисия на личността във всяко едно дело, във всяка една кауза.

Поетесата проличава в немалко есеистични разсъждения, но все пак способността за литературна художественост се долавя на заден план. Защото отдалечени от наложителните художествени интерпретации тези образи се представят предимно в нравствена перспектива.

В постоянно и сигурно противодействие на конюнктурните норми във взаимоотношенията личност - общество. Поради което вместо герои с политически или идеологически действия, тук действат герои с морални подбуди.

Между тях са проф. д-р Стоян Съргойчев, член на борда на световните мозъци, първосъздател на теорията за скокове във времето. Всестранно развитият като учен атомен физик Ангел Манев, изказал археологическата хипотеза, че разкритият в могилата „Голямата Косматка” древен строеж е съизмерим с египетските пирамиди. Бившият кмет Тихомир Томов, заявил, че ако общинската власт не купи 50 дка парцел на Луната, ще го купи той за своя град със свои пари! Д-р Теньо Чаушев, наричан «Българският Махатма», излекувал стотици пациенти по телепатичен способ. Стефана, жената на поета Иван Мирчев, разчела - според писателя Милан Миланов - надписа на каменния диск от критския град Фестос. Народната певица Мария Димова, в чийто глас се дочуват трели от гласа на легендарната Недялка Керанова. Журналистката Йовка Великова, отказала в името на свободното слово да продаде вестник «Старозагорски новини» за един милион лева. Безработният комбайнер Стефан Стойчев, обявен за Мъж на годината (2011 г.) като спасител на десетки хора от горящ автобус на магистрала „Тракия”. Анестезиологът доц. д-р Живко Караколев, създал катедра по анестезиологията и развил тази специалност към присаждането на донорски органи.

Чрез своите герои Керка Хубенова дава недвусмислен отговор на въпроса кой има право да пренарежда обществото и да създава реалната личностна йерархия в нашия живот.

В нейна подкрепа ще си позволя да преповторя пасаж от неотдавнашно мое писание: „Спомняте ли си как в романа на Мигел де Сервантес „Знаменитият идалго Дон Кихот де Ла Манча” Санчо Панса обяснява своето свободомислие? „За бога, сеньор, защо се сърдите за дреболии и защо се гневите, дяволът го взел, че си използвам богатството? Та аз нямам нищо друго, никакъв друг имот, освен пословици и само пословици”…

Да, Санчо, четиристотин години по-късно ми иде и аз да кажа същото. Но само аз ли? Колко писатели останаха безмълвни в тия неудържими шумотевици, обзели публичния говор напоследък с протести и само протести?

Против щурави изисквания в здравеопазването, против унизителни промени в социалното осигуряване, против незаконни съдебни присъди, за и против световен църковен събор, за и против градоустройствени планове, за и против музейни пространства, та дори и натиск върху едно евентуално решение на ООН…

Телевизионни самозванци и самохвалци с вече нескривана цензорска слушалка в ухото тълкуват ли тълкуват денонощно обществените брожения, предричат ли предричат благоденствие като в един земен рай, благополучие като в друг земен рай, но не и на единственото място на света, където илюзията за земен рай е въздигната в национален химн…

Не мога да не изтъкна една особеност на Стара Загора - че е и Град на тракийската кръв на България. Тук етногенезиса на околното население не се определя единствено по приписките в църковните книги, по хрониките и пътеписите на средновековни пътешественици, по ферманите и ирадета на което и да е било имперско владичество.

Старозагорсокото краезнание и старозагорската етнография не могат на възникнат другаде, именно те очертават тракийската кръв като неизтощим източник на българска народност. Като плазмена енергия в душевността и геополитическите територии.

И както например записаните от Мара Михайлова беломорски народни песни подсказват не по малко достоверно от историческата наука докъде е достигала тракийската кръв, така и персонажът на Керка Хубенова очертава територията на изконното наше Отечество. Защото немалко от героите на тази книга са с корени от Беломорието, от Одринско, от Кешанско. С корени там, с върхове тук…

В заключение искам да кажа, че и в книжовността съществува нещо подобно на Менделеевата таблица на елементите. Тази таблица в Стара Загора е съставена от забележгителни предци и предшественици, родени или действали тук - П. Р. Славейков, Кирил Христов, Георги Бакалов, Николай Лилиев, Димитър Подвързачов, Гео Милев, Веселин Ханчев, Георги Илиев, Д. Б. Митов, Никола Икономов, Георги Райчев, Иван Хаджихристов, Иван Мирчев, Магда Петканова, Христо Кацаров, Константин Колев, Рашко Стойков, Михаил Берберов, Христо Кацаров, Жеко Христов, Янко Димов…

Керка Хубенова има свой културен индекс в същата таблица, без нея класификацията на старозагорските книжовни елементи ще изглежда непълна.
И да кажа накрая, че подобно на героите от своята книга тя самата се е превърнала в емблематична личност на Стара Загора.

Да ни е жива и здрава!

4 юни 2016
Стара Загора