АФОРИСТИЧНИ ТРИСТИШИЯ

Иванка Павлова

***
Изящен профил.
Съскащ раздвоен език.
Каква порода!

***
Мечтана любов.
Защо толкова боли
от сладостта ти?

***
Едно дете взе
падналото парче хляб
и го целуна.

***
Момчето крещи.
Крещи и момичето.
Как да помогна?

***
Само с минути
трамваят ни закъсня.
Мърморихме час.

***
За възрастните
трамваят е арена
без победител.

***
Мълчанието -
в разговор с душата си
човек почива.

***
Мразено дете.
Непосилният товар
ще го прегърби.

***
От близостта си -
един до друг в метрото -
почти се мразим.

***
Бастун. Въздишка.
Болка - при всяка крачка.
Остаряване.

***
Запомни ли ги?
Лъжа подир лъжата.
Ще се объркаш.

***
Изящен профил
и коса като поток.
Миг за изкуство.

***
Дънки със дупки -
май почти приобщават
беден и богат.

***
Букет от рози
в несръчна мъжка ръка.
Извинение.

***
Портфейл. Два лева -
единствена банкнота.
За парчето хляб.

***
Новата кола
изцяло те обсеби.
Почти те няма.

***
Счупен прозорец.
Стъпките на крадеца
не отзвучават.

***
Баба и дядо,
издържали успешно
теста по обич.

***
Бъди ми ехо,
доловиш ли в моя глас
фалшива нотка.

***
Той е светилник.
Тя - пеперуда във плен
на светлината.

***
Как се побират
добро и зло в сърцето
на един човек?

***
Упрекваме се.
Прави сме и аз, и ти.
Тунел без изход.

***
Дали не е знак
отстъпеното място,
че остарявам?

***
Със мартеница
дори заядливият
изглежда добър.

***
Капризно внуче.
Старицата - отново
в роля на клоун.

***
Шише с ракия.
Все така неразделни
мъж и отрова.

***
Осми март. Празник.
Тъжно е, ако срещнеш
жена без цвете.

***
Денят ми горчи -
млада жена изсъска
на възрастен мъж.

***
Жълти вестници -
неуморни клюкарки,
ровещи в сметта.

***
Продавачката
опакова лъжата
в мила усмивка.

***
Жена и дете.
Топлата супа дими.
Бог се усмихва.

***
„Аз те обичах!”.
Закъснелите думи
ме натъжават.

***
Посявам думи -
да избуят след време
в нечие сърце.

***
Жена на пътя.
Разхожда всяка вечер
самотата си.

***
Закриляй, Боже,
от погледи нечисти
съвършенството.