„ОБРАЗИ И СЕНКИ”
Това е пета книга от познатия наш есеист, литературен критик и общественик Печо Господинов. Сега, след хубавите есета, събрани в „Посоки и цели” (1933 г.) и интересните спомени за следвоенното ни поколение писатели и поети в „Ние, младите” (1934 г.), Печо Господинов ни поднася последната си най-нова книга под надслов „Образи и сенки”.
В нея той е събрал различни статии, спомени и литературно-обществени беседи, писани отдавна, по най-различни поводи и случаи, но с неизтрит литературен интерес и художествена стойност и днес.
Неговата задача сякаш е била да представи накратко един изминат път в нашата художествена литература, общественост и култура, проточен под зоркото око на бдителен наблюдател и тънък литературен ценител.
Да събереш в едно спретнато томче имена и книги, да откриеш по-едри или по-малки разхвърляни житни зрънца из земната съдба и творческото дело на повечето от писателите ни, да публикуваш впечатленията и мнението си за твоите съвременници, като хора и творци, е интересна идея, но и доста трудна за изпълнение.
В един доста голям кръг авторът е включил имена и книги най-пъстри и различни на пръв поглед, спрял е проникновен поглед в яркоцветното минало на литературата, културата и обществените ни борби.
Той е написал кратки, но ясни и интересни страници за Ботйов, Бачо Киро, дядо Славейков, Вазов, проф. Ив. Д. Шишманов, А. Страшимиров, С. Чилингиров, Ракитин, проф. Ас. Златаров, Хр. Ясенов, Тих. Павлов, като не е пропуснал и светлите синове на златната добруджанска шир: Сава Огнянов, Йордан Йовков, Хр. Стефанов и Петър Габе.
С похват и умение е надникнал в съкровените кътчета на повечето от тях, раздиплил е гънките на живота им, оценил и възхвалил творческото им дело.
По този начин той е разкрил доста бръчки около образите на мнозина, хвърлил е не един проблясък в живота и творчеството на нашите писатели, на културните ни и обществени труженици, вглъбил се е дори в подробности и характерни детайли, а даже, бих казал, създава духовния образ на мнозина от тях (Хр. Стефанов, Петър Габе).
Да проследиш и отсееш най-голямото от литературното дело и спомените си за живия човек и писател - един оставил по-едри, други - по-плитки бразди в литературната ни нива - да раздиплиш релефно, ярко и мимоходом идейната и творческа физиономия на писателите ни, за Печо Господинов е любима тема.
А това говори само за една тиха и отзивчива душа, разтворила сърцето си, за да изживее стръмния житейски път на едно израсло в лишения, бури и глад за подвиг и труженичество поколение.
Печо Господинов е от онова поколение наши писатели, което израсна веднага след отшумялата война, из голготския път на което, из лутаниците и криволиченията му, израснаха повечето от днешните наши призвани писатели и поети.
И по-първите книги на Печо Господинов са правили впечатление със своя маниер на писане, с оригиналния си похват и стил. Някаква препълнена и люта болка, незараснала рана, воплите и стремежите на една наранена душа, носят книгите му.
Чемерни мисли - като простреляни птици - прелитат по страниците му, пълни с отзивчивост и размисъл към безкрайната човешка скръб и несрета и изпъстрени с ясен светоглед и ярко подчертано човеколюбие.
„Образи и сенки”, ведно с по-раншните му книги, сочи Печо Господинов като един от изтъкнатите наши есеисти и литературни критици.
в. „Литературен живот”, г. 2, бр. 1, 30.01.1942 г.
