Калоян Блажев

За да се разберат по-добре образите на Нарцис и Голдмунд от едноименния роман, трябва да се върнем към предисторията на написването му. Според Теодор Циолковски създаването му има връзка със започнатия 20 години по-рано пикаресков роман “Бертхолд”, който Хесе не завършва. В него действието се развива в един католически манастир в Кьолн. Като Голдмунд Бертхолд е израснал без майка и е пратен от баща си в този манастир.

Най-близкият му приятел, клисарят Йоханес му помага да разбере, че монашеството не е неговото призвание. След като Бертхолд е съблазнен от едно момиче, той убива Йоханес, напуска манастира и взема участие в 30 - годишната война. Тук Бертхолд е самостоятелен герой, а Йоханес е второстепенен образ.

Хесе използва тази сюжетна рамка, но целта му е да създаде портрет на двата паралелни и еднакво важни свята на живота и на духа. Затова адаптира пикаресковото повествование към изискванията на двойния роман.

Докато Голдмунд следва логиката на характера на Бертхолд, обаче, неговият контрапункт Нарцис се нуждае от допълнителна убедителност и яркост. Затова писателят се обръща към Средновековието, което много добре познава, и изразява чрез образа на свещеника силата на духа.

Като познавач на творчеството на Тома Аквински Хесе заявява, че, освен музиката, схоластичната философия, чийто представител е Нарцис, в Средновековието е достигнала най-голямо съвършенство. Средновековната схоластика е синтез между ортодоксалното християнство и логиката на Аристотел. Нейната цел е да докаже съществуването на Бога чрез връзката между вяра и разум.

Схоластиката е железният скелет на богословието и главното му оръжие срещу неверниците. Тя дава на средновековните хора обяснения на причините за случващото се и така им помага да оцеляват. Но по-късно, сред Великата френска буржоазна революция, в това понятие се влага негативния смисъл на празнословие и догматичност.

Чрез образа на Нарцис Хесе изобразява вечния свят на духа и реда, символизиран от манастира. Духовното начало има централна роля в романа, затова след публикуването му в частни разговори писателят изразява несъгласие с общото мнение на критиците, че Голдмунд е главният герой.

Според него и двамата са главни герои, защото Нарцис има решаваща роля за развитието на Голдмунд. А след английския превод на романа, където вниманието е фокусирано само върху Голдмунд като еротичен герой, той пише: “Книгата и нейният свят стават безизразни, ако някой раздели Нарцис и Голдмунд. Нарцис трябва да бъде взет по-сериозно от Голдмунд. Той е неговият контрапункт.”

Нарцис е изключително умен, почтителен и любезен и има само един недостатък, който умело прикрива - високомерието и самомнителността, породени от интелектуалното му превъзходство над другите. Неговото име символизира интроспективния дух, който носи в себе си нарцисистичното начало.

Според легендата Нарцис е самовлюбен и си е самодостатъчен. В общожитейски план героят от романа също си е самодостатъчен, но не е самовлюбен. Той е отдаден на Бога и обича преподаването, поучението и наставляването. Неговата цел е духовното съвършенство, заради което трябва да живее в аскетизъм.

Той има качествата на учен, упражнява и преподава чистото мислене и се стреми да открие същината на света чрез логиката. Монахът смята, че науката изисква да търсиш и намираш разликите и прави това много успешно. За него най-високото понятие е Бог - Той е съвършената действителност, а хората са тленни, формиращи се, несъвършени, затова те постигат истинско битие само когато се приближават към Божественото.

Духовникът противопоставя на първородния грях идеята за справедливостта, стреми се да коригира злото и поставя живота си в постоянна връзка с Бога. Смисълът на съществуването му е служенето на духа и на Божието слово. Той отрано знае, че е предопределен за манастирски живот, който е и неговата защита от света, и че може би ще стане игумен, затова манастирът е неговата лична цел и възможност за осъществяване.

Нарцис не се лута по пътища без цел и не мечтае, той е винаги буден в стремежа си да познава себе си и другите. Като монах, принадлежащ към един ненарушим ред и дълг, той е служител и воин на ордена, на църквата и на духа и се подчинява на най-строгата школа на послушанието. Затова, когато Голдмунд, мислейки непрекъснато за него по време на своите странствания, го изобразява като апостол Йоан, той е с оформена от духа благородна глава и има израз на смирение, преданост и благочестивост.

На него са му познати болката и смъртта, но е озарен от младост и вътрешна музика, в него няма безредие и отчаяние. А като абат е изпълнен с увереност и смелост човек на идеите и отговорностите. Той познава външната реалност, изпълнена с грях, но поради живота си в манастира микрокосмосът и макрокосмосът, идеалът и действителността при него са в хармония, която го прави уравновесен и силен.

Още като млад учител Нарцис е осъзнал, че има усет за характера и предопределението на хората и това качество го задължава да служи на другите. В началото на романа той казва на абат Даниел, че е роден за манастирски живот и за ръководство на хората в него и че такава задача ще му бъде възложена, въпреки че не се стреми към нея. И още тогава блестящо изпълнява тази мисия, избирайки за свой ученик послушника Голдмунд.

Двамата герои от манастира “Мариаброн” са антиподи по външен вид. Нарцис, млад красив мъж със спокоен проницателен поглед, мислител и анализатор, е тъмен и сух, а юношата Голдмунд е светъл и цъфтящ, мечтател с детска артистична душа. Но, макар и протиположни, те са сродни по това, че и двамата са благородни, интелигентни, красиви и имат видими дарби.

Въпреки че някои критици пишат за хомосексуален елемент в тяхната връзка, който не е бил чужд на живота в средновековните манастири, приятелството между тях е само духовно. В него водещият е Нарцис, който осъзнава, че те са представители на полюсите на духа и на живота и вижда в Голдмунд другата, загубената половина на своята собствена природа.

Но за него всичко е дух и той не може да допусне да се спре нито за миг при сетивното.”Същината и смисълът на живота му - пише Хесе, - бе служенето на духа, служенето на словото, беше тихото хладнокръвно, с отказ от личната полза водене на ученика - и не само на неговия ученик - към високите духовни цели.”

Взаимоотношенията между Нарцис и Голдмунд са в ролите им на учител и ученик, но разговорите между тях са като между психоаналитик и пациент, от което личи, че Хесе не е забравил уроците на д-р Юнг. Когато послушникът изповядва пред учителя, че смята за голям грях непозволеното нощно посещение заедно с други момчета на близкото село и срещата с момичета, Нарцис разгадава тайната му.

Той е доведен в манастира от баща си, имперски съветник, за да изкупи греховете на разпътната си майка, която е напуснала семейството си и е изчезнала, и да остане завинаги в Божията обител. Но Голдмунд не е създаден за духовник, той е наследил майчината си природа и призванието му е да опознава живота и любовта към жените и да твори.

Учителят разбира, че под влиянието на строгия баща съзнанието на Голдмунд самосъхранително е изтласкало спомена за майка му в подсъзнателното. Затова като вещ психоаналитик повежда възпитаника си към самопознание, съветва го да си спомни своето детство, разбулва копнежа му по земното и му връща подтиснатата му природа.

Резултатът е, че, в духа на учението на Фройд и Юнг, Голдмунд сънува забравената си майка и стига до просветление за своето призвание, след което решава да напусне манастира. И макар че приема много тежко твърдението на Нарцис, че задачата им не е да се доближат един към друг и да се прелеят духовно, а да се опознаят взаимно и всеки да се научи да почита у другия това, което е негова противоположност и допълнение, по-късно е дълбоко благодарен за оказаната му помощ.

Противно на средновековната практика Нарцис не налага на неопитния и доверчив юноша модела на духовника, а го насърчава да следва собствената си природа. Така проницателният психолог се явява символ на ръководещото бащино начало, т. е. на духа.

В тезата, че за Голдмунд Нарцис олицетворява и бащинското начало, на пръв поглед съществува противоречие, тъй като и самият писател, и героите му се бунтуват срещу бащата, който налага авторитета си тиранично.

Малко известно е писмото на Хесе до баща му от 14 септември 1892 г. То е изпратено от психиатрията в Штетен, където родителите му са го вкарали насила след бягството му от семинарията “Маулброн”, с цел да смажат съпротивата му да стане духовник. За 4-месечния си престой тук Хесе не споменава никога по-късно, но писмото свидетелства за дълбочината на конфликта.

В диагнозата му лекарите констатират, че той не се подчинява на строга дисциплина, отхвърля родителите си и има мания за литературно величие и за голям литературен успех. А самият Хесе казва, че Штетен за него е адът, че не иска да живее с прекършена воля, че е доведен до отчаяние и се чувства сирак при живи родители.

В писмото си той признава, че не възприема баща си като човек, който го разбира и когото може да обича с цялото си сърце, и моли за 7 марки, за да си купи револвер и да сложи край на живота си, с което ще освободи и себе си, и родителите си.

За чувството за неразбраност и изоставеност, което изпитва тогава бъдещият писател, има навеи в романа “Нарцис и Голдмунд”. Бащата на Голдмунд , след като го оставя в манастира, не се появява повече.

Затова неговото място се заема от Нарцис, когото ученикът чувства като идеалния духовен баща - той го обича и подпомага личностното му развитие, не смазва волята му, а го направлява чрез разговори. Този аспект на отношенията им е логичен, тъй като монахът служи на Бога, Който като олицетворение на духа е Отец на всички и всичко.

Въпреки че авторът не описва живота на Нарцис след като Голдмунд напуска манастира, в разговорите му с него в края на книгата става ясно, че той също е претърпял вътрешно развитие. Благодарение на приятелството си със своя ученик си е дал сметка, че има много пътища към познанието и че пътят на духа не е единственият.

Нарцис знае, че погледнато откъм разума неговият избор е по-правилен, но все пак се пита дали отказът от света и чувственото щастие е по-добър от живота на Голдмунд, дали чистото битие в света на идеите е полезно за човека, създаден с инстинкти и чувства.

Духовникът е наясно, че е застрашен от задушаване в безвъздушното пространство, което обитава, че животът му е бил беден на любов към близки хора, следователно му е липсвало най - доброто. Но това е цената, която той трябва да плати за своята изключителност и за монашеската си изолация. За някога високомерния Нарцис е щастие да разбере, че благодарение на неговата помощ творецът Голдмунд му е станал равностоен и че приятелството му с него е като извор сред пустинята.

Образът на Нарцис като символ на духа дава отговор на дилемата - съзерцателен живот или активен живот. Отговорът е, че чистият живот в духа и тоталното изоставяне на света на природата не са съвършеният път. Както казва Йозеф Кнехт в “Играта на стъклени перли”, не бива да бягаме от “vita activa” във “vita contenplativa”, нито обратното, а трябва да сме в постоянно движение между двата свята и в двата да се чувстваме като у дома си.

Но жертвата, която Нарцис прави, отказвайки се от света, е осмислена чрез службата на другите - той насочва Голдмунд към истинския му път в живота, а по-късно го спасява от смърт, дава му убежище в манастира и възможност да твори. Духовникът съществува в безвременната реалност на манастира и преди идването на Голдмунд, и след неговата смърт, с което в най-голяма степен олицетворява идеята, че духът е непроменим и вечен.

В образа на Нарцис е въплътена целта на средновековния човек - познаването на Бога и воденето на праведен християнски живот в името на спасението на безсмъртната душа, както и стремежът към християнско мировъзрение в образованието, науката и изкуството.

Затова той остава за Голдмунд висок пример през целия му живот, той е духовният баща, на когото вярва безрезервно, когото обича и който никога не го предава и разочарова.

Последните впечатления на Голдмунд от приятеля му, вече абат Йоан, са: “…защото тогава проличаваше какво бе станало от Нарцис - мъж. Наистина мъж на духа и на църквата, с нежни ръце и с лице на учен, но мъж, пълен с увереност и смелост, предводител, човек, който носи отговорност. Този Нарцис вече не беше младежът от някога, не беше и кроткият съсредоточен апостол Йоан: този нов Нарцис, мъжествен и рицарски, Голдмунд искаше да извае със собствените си ръце.”

Като изключим някои второстепенни образи в “Играта на стъклени перли”, Нарцис се явява съвършеният духовник в творчеството на Хесе и израз на преклонението на писателя пред божественото начало на живота и пред подвига на истинските християни.