Марко Марков

хайку

***
Аз съм самотен.
Като кей, като гара
или кръстопът.

***
Кого възпяват
в празната вече къща
тези щурчета?

***
Измислих си страх,
а той ме превзе така,
че днес треперя.

***
На припек лежи
мършав, дрипав и мокър
пролетен заек.

***
Поля наесен,
един миг мълчание
пред паметта ви.

***
Той е достоен -
воюва със себе си
и побеждава.

***
Като река е
твоят поглед - среща ме
и прави завой.

***
Той се продаде,
а днес от цената си
е недоволен.

***
Семе в земята,
цвят или хляб от него,
от тебе - нищо.

***
Никой не знае
езика на славея,
но го разбира.

***
Тази година
бави се първият сняг.
Къде ли скита?

***
В това огнище
е погинала песен,
а пепел няма.

***
С какво да платя
птичите песни, освен
с няма прослава.

***
Остро стърнище,
което очаква плуг,
над мен жълтее.

***
Студено ми е
в пожара на есента
без връхна дреха.

***
Езерото спи.
Край него плахо стъпват
треви и листа.

***
Всички те мразят -
сигурен знак е това,
че се обичаш.

***
За теб работи
всичко на тази земя,
а ти си гневен.

***
Да, ти човек си,
щом верността ми добра
искаш да плащаш.

***
Клонче и птица.
Колко звънлив си, живот,
колко си крехък.

***
От кал и небе
сме сътворени, калта -
от пръст и сълза.

***
Мълком отмина
пчелата росния цвят -
и той е тъжен.

***
Питай корена
колко му струва тази
тежка корона.

***
Почти умрял съм,
а все още не зная
как се живее.

***
Сравнявам те аз
с напитка газирана:
шумиш и съскаш.

***
Колко дни още
ще чака сняг вишната
разсъблечена.

***
Вървях след пътя
и гледах как зимата
влиза в селцето.

***
Кукувицата
търси своето име
в цъфналия дрян.

***
Капчукът цвърти,
а врабчето немее.
Люлякът цъфна.

***
Над Пловдив вали.
По бляскавия асфалт
плуват фенери.

***
И тази вечер
вървя по Млечния път,
после изчезвам.

***
Пожарът лумна,
но в двора на къщата.
Ти си отиде.

***
Даже щурчето,
което е в мен, млъкна.
Каква самота.

***
И плашилото
се страхува от снега,
виж го, трепери.

***
Кой ли ще жали
за мен, когато умра?
Моето куче.

***
Когато вали
винаги виждам жена,
която тича.

***
Малката гара
и релсите, които
отиват далеч.

***
Оглеждам се след
пролетното чистене -
колко съм мръсен.

***
Свещта трепери.
Толкова е студено
в снежното селце.

***
Жени в нивята.
От тях се вижда само
тяхната песен.

***
С небе на рамо
ще бъда мъничко път,
а после - земя.

***
Като жена е
ябълката на двора
с поли от вятър.

***
През снеговете
в селцето слезе една
гладна лисица.

***
Песента тече
като пролетен ручей.
Самотен щурец.

***
Дими коминче.
Снегът мирише на чам.
Нова година.

***
Вали трети ден.
Някой простира мъгли
по върховете.

***
Гледам как гази
в купища люляков цвят
врабчето сиво.

***
Кой ли е влизал
в сърцето, след като то
бе затворено.

***
Капчици роса
върху ябълчицата.
Не ги пий, ветре!

***
Никой не идва,
а си отиват тълпи
от този мой дом.

***
Не зная какво
казва сега птицата,
но е красиво.

***
Вали трети ден,
а птицата е алчна,
все пее: сип-сип.

***
Звънка в съня ми,
сякаш се чупят стъкла,
река Сребрица.

***
Дъга над Хвойна,
аз те докоснах с поглед
и ти изкрещя.

***
На 60 съм,
дните вече са дълги,
животът - кратък.

***
Кажи ми, ветре,
пее ли камбаната
или похлипва.

***
Не се умори
да вика този вятър
твоето име.

***
В тихата вечер
пият небе и луна
двете жребчета.

***
С трепет вълнува
реката Орешица
двата си бряга.

***
Само болка съм,
как да ти дам себе си,
любима моя.