Вера Половинко

превод: Димитър Горсов

С прекрасен облик и с изваян стан…
Яви се тя в кристалната прохлада
и грейна благодатно и отрадно
в извезания с бисери сукман.

Под ясен поглед дланите блестят…
Безропотна, без жал и без надежда
потъва в сън красавицата нежна
с безмерната печал на този свят.

Завинаги в мен ще остане есента
такава - и трогателна, и нежна -
загърната с небесната безбрежност
от блясък и от ведра чистота.