СЛОВА

Вадим Шефнер

превод: Офелия Крумова

Има много слова. Има дневни слова,
в тях небето напролет струи синева.

Има нощни слова. И останеш ли сам
през деня ти изпитваш от тях сладък срам.

Знам слова като рани, слова като съд -
с тях не би се предал, с тях не ще те пленят.

Има думи - убиват, спасяват и в бой
те повеждат безстрашно войници във бой.

Има думи - ти с тях би продал, би предал,
има думи, които в куршум би отлял.

Има думи на думите, живи и днес -
Свобода, Слава, Вярност, Родина и Чест.

Не повтарям аз тези слова всеки ден -
като знаме в калъф аз ги пазя у мен.

Някой все ги повтаря - не вярвам в такъв,
той за тях ще забрави сред огън и кръв.

Той не би си ги спомнил в решителен миг,
би забравил дори своя дълг на войник,

който хитро се ползва от тези слова,
оскърбява героите мъртви с това.

Те сред тъмни гори и в полята сред прах,
без да казват словата, са мрели за тях.

С тия думи - тъй както с пари - не играй,
еталон златен в тебе да бъдат докрай.

Не посягай към тях всеки ден с лекота,
запази изначалната в тях чистота.

В радостта - като буря, в скръбта - като нощ
тези думи ще вдъхнат в теб сили и мощ.