Леонид Ивашов

превод: Литературен свят

Аз бих се отнесъл много сериозно към намеренията на НАТО. От момента на създаването на алианса през април 1949 г. - неговата същност не се е променила. И терминът “сдържане” тогава се е появил - “сдържане на комунизма”, после “сдържане на Варшавския договор” и сега “сдържане на Русия”.

Това е геополитическа доктрина на англосаксонската цивилизации. Русия е континентален център на света, без контрола или разрушението на който световното господство е невъзможно. Затова устремеността към Русия преминава през цялата история на НАТО.

Беше разрушен Варшавският договор, беше разрушен Съветският Съюз. Но от момента на разпада на Съветския Съюз и Варшавския договор НАТО се приближи до нашите граници, обкръжи ни със своята “Анаконда”, въпреки че ние дружахме, подписахме основополагащия акт “Русия-НАТО”.

Но процесът на приближаване към нашите граници, обкръжаването на нашите граници последователно продължаваше. Единствено риториката беше дружелюбна и миролюбива.

Но в последните години Русия започна да укрепва във военно и политическо отношение, Русия започна да инициира строителството на нов свят. Зад океана стигнаха до извода, че ако Русия не бъде спряна, то утре ще се превърне в мощна държава и център, който ще събере около себе си незападните цивилизации.

Информационната война срещу нас, Русия, е в самия си разгар. Русия се демонизира като страна-агресор. И това, че се създават ударни групировки, концентрират се натовски войски, усилва се тяхната мощ - говори за подготовка за военни действия.

Тече процес на неутрализация на нашия ядрен потенциал чрез стратегия за бърз глобален удар и разгръщане на глобална система за противоракетна отбрана.

От 2006 г. действа арктическа пътна карта. Продължава трупането на войски на северозапад. Сега се създава някакъв военен алианс в Черноморския басейн. Самите европейци не искат да воюват, но потикват към това Анкара и Киев. Украйна и Турция днес са пушечното месо на НАТО.

Насоката към война е очевидна. И войната може да започне с някаква провокация, в която ще фигурират натовски военни. А по-нататък - главнокомандващият обединените сили на НАТО в Европа ще даде заповед за отблъсване на агресията.

И ядреното оръжие не е в пълна степен наш щит. Ако в тактическите ядрени въоръжения имаме паритет със Запада, то в стратегическите въоръжения сериозно отстъпваме, и не само по броя бойни заряди, ограничени по договора СНВ-III.

Американците увеличават защитата си чрез системата за противоракетна отбрана. Плюс това те разгърнаха групировки за бърз глобален удар и отработват варианти за унищожаване на почти половината от нашите стратегически ядрени средства.

Останалите се надяват да прехванат със системата ПРО.

И това съотношение не е в наша полза. Затова е необходимо да се съсредоточим върху високоточното оръжие, върху възможността за поразяване на обекти на територията на САЩ, включително и с използването на тактическо ядрено оръжие.

Във външната политика на Русия днес имат приоритет държавниците, патриотите, отстояващи националните интереси. Но правителството отстоява интересите на едрия бизнес.

А нашият едър капитал е вписан в определена ниша на западния капитал, контролира се оттам и отчасти дори се управлява. Затова правителството е далече от националните интереси, от интересите на обикновените граждани.

Ние виждаме, че икономическите власти правят всичко, за да спасят корпорациите, да увеличат техните печалби.

И, разбира се, те винаги в някаква степен ще бъдат “пета колона”. Това трябва да се има предвид.

Русия е пред мина: външната политика отразява националните интереси, интересите на сигурността на руската държава, а вътре у нас има движение в обратна страна - да се закрепи на Запад, да се поддържа западният натиск.

Ето в какво е нашият проблем, външната политика ни води на Изток, към евразийската зона, а вътрешната политика е обърната към Запада.

Това, че отново се хвърлихме да дружим с Турция, означава, че капиталът е победил външнополитическата стратегия.

Дълго противопоставяне на тези две позиции в държавата не може да има.

В Русия предстоят сериозни промени към едната или другата страна.

Ако победи едрият капитал, по кардинален начин ще се промени външната ни политическа стратегия.

Ще вдигнем бялото знаме, пак ще започнем да дружим със Запада, а още през 1912 г. Алексей Ефимович Вандам, нашият изтъкнат пълководец, разузнавач, аналитик е казал: „По-лошо от войната с англосаксите може да бъде само приятелството с тях”.

Ще започнем да дружим - ще започнем да предаваме своя суверенитет, хора, земя, ресурси. Но тогава революцията ще стане неизбежна.

в. „Завтра”, 14 юли 2016 г.