Вера Половинко

превод: Димитър Горсов

ВОДАТА НОСИ ТАКЪВ ПОКОЙ

Пълзи над езерото бавна
мъгла, с ход озарен и тих.
Весло сред струите блести…
Душата как да не прости
за всичко, и да не забрави?

Водата в тоя ведър час
е тъй спокойна, сякаш цяла,
мечтата, пищно засияла,
със нова сила се е сляла -
тя с мене, а пък с нея - аз.

12.07.2013 г., Киев

——————————

ВОДА БЕСЕТ ТАКОЙ ПОКОЙ

На озере туманно, сыро,
Спокойно, тихо и светло,
Легко идёт в воде весло
И на душе моей легко,
И всё - простила, всё - забыла…

Вода несёт такой покой,
Что, кажется, - я с нею слилась,
Мечта в синь озера пролилась
И новой силой озарилась,
Теперь я - с ней, она - со мной.

12.07.2013 г., г. Киев.